Пореден трагичен инцидент в София отне живота на млада майка, след като дърво се стовари върху автомобила на семейство с две деца на Беловодски път във Витоша. След трагедията кметът на Столична община изрази съболезнования, но за пореден път обществото получи думи вместо отговори.
В официалната позиция на кмета се подчертава, че инцидентът е станал на територията на Природен парк „Витоша“, което на практика звучи като опит за дистанциране от отговорност. Фактът, че пътят се използва ежедневно от граждани, туристи и семейства, повдига логичния въпрос – кой контролира състоянието на дърветата край този маршрут и защо рискът не е бил адресиран навреме?
Според информацията, в деня на трагедията в София са подадени 45 сигнала за паднали дървета и клони, както и още 15 сигнала за компрометирани строителни огради. Това не са изолирани случаи, а симптом на хронична липса на превенция и поддръжка, за която институциите реагират едва след като се стигне до фатален край.
Въпреки че силният вятър се посочва като основна причина, метеорологичните условия не са нито внезапни, нито непредвидими. Прогнозите за бурен вятър бяха известни предварително, но няма данни за превантивно затваряне на рискови пътни участъци, за масови огледи на дървесната растителност или за предупреждения към гражданите.
Едва след смъртта на жената кметът разпорежда „допълнителни проверки и засилен мониторинг“. Този ход изглежда като признание за пропуск, а не като доказателство за добре работеща система. За семейството на загиналата и за обществото остава болезненият въпрос: ако тези проверки бяха направени по-рано, щеше ли тази жена да е жива днес?
Особено притеснителен е и фактът, че отговорността се размива между различни институции – община, парк, пожарна, полиция. В тази схема никой не поема персонална отговорност, а виновникът рискува да се окаже „лошото време“.
Заявлението, че „безопасността на гражданите е абсолютен приоритет“, звучи кухо на фона на реалността, в която дървета падат върху коли, огради се сриват, а мерките идват след трагедиите, не преди тях.
Докато институциите си разменят съболезнования и формални позиции, две деца останаха без майка. И това вече не е просто инцидент – това е провал на системата, който продължава да се повтаря с плашеща регулярност.
