От 1 януари 2026 г., с въвеждането на еврото, банките в България ще бъдат освободени от задължението да поддържат високи минимални резерви в БНБ. Това следва от решение на Управителния съвет на централната банка, с което се отменя действаща наредба и се преминава към изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В момента българските банки са задължени да поддържат 12% от привлечените средства като резерви в БНБ – едно от най-високите равнища в ЕС. След присъединяването към еврозоната тази ставка ще се намали до 1% – колкото е стандартът в другите страни от еврозоната.
Освен това ще бъде променена и базата, върху която се изчисляват резервите. От нея ще отпаднат привлечените средства от банки-майки в еврозоната, както и редица дългосрочни депозити и финансови инструменти. Според оценките на БНБ, това ще намали базата за изчисляване на резервите с около 8,1 млрд. лв., а общият размер на задължителните резерви – с приблизително 16,3 млрд. лв.
Наредбата предвижда и преходен период между 1 януари и 10 февруари 2026 г., през който банките ще поддържат резерви според временните правила на ЕЦБ. До края на декември 2025 г. обаче остават в сила настоящите изисквания на БНБ.
След приемането на еврото, задълженията на БНБ към банките ще бъдат преобразувани от левове в евро по официалния фиксиран курс. Така банките ще могат да се разпореждат със средствата си при новите условия. Освобождаването на този ресурс, който е практически безплатен, тъй като няма да се изплащат лихви за него, ще увеличи ликвидността в банковата система и може да стимулира по-активно кредитиране и инвестиции. Част от средствата вероятно ще се насочат към държавни ценни книжа, корпоративни кредити или нови продукти за домакинствата и бизнеса.
Последните данни на БНБ към края на септември 2025 г. показват, че кредитите остават евтини. Средният лихвен процент по потребителски заеми в левове е 9,05% – същото ниво като през август, а годишният процент на разходите (ГПР) леко се понижава до 9,4%.
При жилищните кредити средният лихвен процент се увеличава минимално до 2,47%, а ГПР достига 2,82%. За сравнение, към края на първото тримесечие на 2025 г. средният лихвен процент по потребителските кредити е бил 8,93%, а при ипотеките – 2,46%. Това показва, че измененията са незначителни и пазарът се движи без сътресения, като евтините ипотеки продължават да стимулират покупките на имоти.
Въпреки това се наблюдава леко охлаждане на кредитирането. През септември потребителските заеми намаляват с 3,3% (31,2 млн. лв.), а жилищните кредити – с 7,5% (85,6 млн. лв.). Спадът показва, че макар лихвите да са относително ниски, търсенето на кредити леко се свива заради очакванията за въвеждането на еврото.
Въпреки това 2025 г. се очаква да бъде рекордна по отпускане на заеми. Към края на септември кредитите за домакинствата достигат 53,6 млрд. лв., като само за месец са добавени 800 млн. лв.
От началото на годината до края на септември ипотеките са нараснали с над 4 млрд. лева и достигат 30,2 млрд. лв. Потребителските кредити също се увеличават – до края на юли те достигат 20,7 млрд. лева, което е с 1,8 млрд. повече спрямо края на миналата година. Така за двата основни вида кредитиране на физически лица общото нарастване от началото на годината е близо 7 млрд. лева.
В същото време парите в оборот постепенно намаляват и мигрират към еврото – търговските банки вече са купили евро за близо 7 млрд. лв., според статистиката на БНБ.
