Националната програма за енергийна ефективност, стартирала през 2016 г. и финансирана с близо 2 милиарда лева от държавния бюджет, е реализирана с участието на над 1800 фирми и 2022 договора за обновяване на жилища. Въпреки широкия ѝ обхват и съмненията в обществото относно нейното изпълнение, одит на Сметната палата установява едва шест реални случая на нарушения.
Според доклада, публикуван в петък, по програмата са обновени над 11 милиона квадратни метра жилищна площ, като 99% от целия финансов ресурс е усвоен. Основната част от средствата — около 1,928 милиарда лева — са изразходвани за строително-монтажни дейности, възложени на външни изпълнители – търговски дружества и физически лица.
Въпреки че по време на изпълнението на програмата в публичното пространство се появиха множество обвинения за некачествено строителство и съмнения за злоупотреби, реалните сигнали за нередности са били 153, подадени в 48 различни общини. Повечето от тях са се отнасяли до некачествени строителни работи.
От тези сигнали едва 70 са стигнали до реални проверки от страна на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Нарушения на нормативната уредба са установени само в шест случая — основно свързани с неспазване на Закона за устройство на територията и подзаконовите му нормативни актове.
Докладът посочва и конкретни примери за съмнения, които в последствие не са се потвърдили. През 2017 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) са постъпили сигнали, че в няколко общини се използват румънски топлоизолационни материали, които не отговарят на изискванията. Липсата на декларации за съответствие за 31 сгради е дала повод за проверка от страна на ДНСК. Заключението на експертите обаче е, че вложените материали във всички случаи са били в съответствие с нормативната база.
Все пак по програмата са наложени санкции и неустойки в размер на общо 821 хиляди лева. Нарушенията са предимно административни – най-често започване на строително-монтажни дейности без издадено разрешение за строеж или неспазване на сроковете.
Едно от основните заключения на Сметната палата е, че слабостите на програмата произтичат най-вече от нейната децентрализирана структура – управлението и контролът са поверени на местните власти, което усложнява координацията при участие на голям брой изпълнители.
