Сметната палата стартира одит на ефективността на контрола, упражняван от органите на МВР върху пътната безопасност, както и на начина, по който се управляват и разходват средствата от Фонда за безопасност на движението. Одитът е заложен в годишната програма на институцията, а основен мотив за провеждането му е нарастващият брой тежки катастрофи и жертви по пътищата.
„Войната по пътищата“ придобива все по-застрашителни мащаби, като причините за това са комплексни – от недостатъчен контрол до лоша инфраструктура, посочват от Сметната палата. Според данни на МВР, през 2024 г. у нас са регистрирани 7173 тежки пътно-транспортни произшествия, при които са загинали 478 души, а 9054 са ранени – 1888 от тях тежко. Сравнено с 2023 г., тежките инциденти са се увеличили с 180.
Втората основна линия на проверката е свързана с разходването на средствата от Фонда за безопасност на движението, който е обект на сериозен обществен интерес заради липсата на прозрачност в управлението му. По закон във фонда постъпват приходи от глоби, наложени чрез технически средства, както и дарения и други източници. Средствата следва да се използват целево – за контрол на пътното движение и мерки за повишаване на безопасността.
Допълнителните разходи от фонда се одобряват от министъра на финансите по предложение на вътрешния министър, в рамките на постъпилите приходи. Неразходваните средства се прехвърлят за използване през следващата бюджетна година. По данни, предоставени през януари 2025 г. в парламента от тогавашния служебен вътрешен министър Атанас Илков, във фонда са постъпили над 350 млн. лв. за периода 2021 – ноември 2024 г.
Одитът ще обхване периода от началото на 2021 г. до 30 юни 2025 г. и ще включва:
-
Оценка на ефективността на контрола върху пътната безопасност, включително събираемостта на глобите и ефекта от тяхното инвестиране в мерки за намаляване на произшествията.
-
Анализ на администрирането и управлението на Фонда за безопасност на движението.
Очаква се проверката да приключи до края на 2025 г. и да завърши с констатации, изводи и препоръки, включително възможни предложения за законодателни промени.
България има приета Национална стратегия за пътна безопасност до 2030 г., съобразена с целите на Световната здравна организация и Европейския съюз. Стратегическата визия на ЕС до 2050 г. е за „нула жертви“ по пътищата, а междинната цел към 2030 г. е намаляване с 50% на броя на загиналите и тежко ранените.
Европейската комисия очертава осем ключови индикатора за ефективна пътна политика: скорост, използване на предпазни колани и каски, алкохол и наркотици, разсейване от мобилни устройства, безопасност на превозните средства, инфраструктура и достъп до спешна медицинска помощ.
