Чувствате се отегчени на вечеря или на работна среща, но не искате да изглеждате невъзпитани, като извадите телефона си и започнете да превъртате? Марк Зукърбърг вече има решение за вас. Миналата седмица главният изпълнителен директор на „Мета“ представи новите „умни очила“ Ray-Ban с вграден дисплей. С тях потребителите могат да гледат видеа, да превъртат в Instagram, да отговарят на съобщения и още – всичко това управлявано чрез гривна, която разпознава дискретни жестове с ръце.
Но дали обществото наистина има нужда от подобно устройство? Изглежда по-скоро като още един инструмент за отчуждение – този път дори по-незабележимо. Социалните мрежи и без това вече промениха поведението и ускориха културната ерозия. Коментар в „Уолстрийт джърнъл“ отбелязва, че убийството на Чарли Кърк, извършено според обвинението от 22-годишен пристрастен към видеоигри и социални медии, както и реакциите онлайн след трагедията, разкриват колко разрушително може да бъде дигиталното влияние.
Най-силно тези ефекти се забелязват при т.нар. дигитални аборигени – поколението, израснало със смартфони и социални мрежи. Това лято в TikTok стана вирусен мемът „Gen Z Stare“ – подигравателна препратка към празния поглед, с който младежите често реагират на въпроси. Според NBC този изразен вакуум е видим навсякъде – в училищата, заведенията и дори на работното място. Психолозите обясняват явлението с прекомерното време пред екрана, което забавя развитието на социалните умения – ефект, задълбочен от изолацията по време на пандемията.
Все по-често младите хора показват черти, напомнящи на аутистично поведение – трудности в разчитането на социални сигнали и общуването. Това, разбира се, не означава, че социалните мрежи и игрите причиняват аутизъм, но могат да предизвикат модели на поведение, сходни с него. Това поражда у много родители усещането, че с децата им „нещо не е наред“.
Политици като Робърт Ф. Кенеди-младши се възползват от тези тревоги, обвинявайки химикали, хранителни добавки и лекарства за увеличаването на случаите на ADHD, депресия, тревожност и джендър дисфория. Но проблемът може би не е в това, което децата приемат в телата си, а в „информационния боклук“, който поглъщат умовете им.
Социалните мрежи и видеоигрите действат като ултрапреработена храна за мозъка – привлекателни, но празни откъм „хранителна стойност“. Прекомерната им консумация води до отпуснати и слабо развити умове. Систематичен преглед на 87 изследвания от 2022 г. установява връзка между увеличеното време пред екрана и по-високи нива на агресия, невнимание, тревожност и депресия. Друго проучване, проведено в Китай, открива по-малък обем на мозъка при хора, прекарващи прекалено дълго със смартфоните си – промяна, която се свързва с импулсивно поведение. Неслучайно китайското правителство вече ограничава времето, което децата могат да прекарват онлайн.
Връзката е дозозависима – колкото повече време пред екрана, толкова по-изразени симптоми на ADHD. Метаанализ от 2021 г. показва, че някои видеоигри имат образователен ефект, но прекомерното играене води до пристрастяване и затруднява концентрацията върху смислени и целенасочени дейности. „Виртуалната реалност става по-привлекателна от реалната и се превръща в убежище от трудностите на ежедневието“, предупреждават авторите.
Същевременно прекомерното време онлайн изтласква полезните занимания. Изследване на Pew от миналата година сочи, че 97% от тийнейджърите момчета играят видеоигри, като 61% го правят ежедневно. За сравнение – само около 60% участват в спортове. А именно спортът може да канализира агресията и енергията, да учи на устойчивост, работа в екип и управление на времето.
Другият губещ е четенето. Проучване на Университета в Кеймбридж от 2023 г. показва, че американските тийнейджъри, които като деца са чели за удоволствие, впоследствие имат по-малко проблеми с психичното здраве и по-високи когнитивни постижения. Медицинските изследвания при тях разкриват и по-развити мозъчни области, свързани с обработката на информация. „Четенето и обсъждането на книги са ключови за развитието на мозъка и за изграждането на социална интелигентност“, подчертава невропсихолог от екипа.
На този фон едва ли е изненадващо, че резултатите от стандартизираните тестове спадат, а мнозина описват поколението Z като „зомбита“. Различни държави вече експериментират с регулации, за да ограничат дигиталната зависимост сред младите. Но проблемът не може да бъде решен единствено с държавни мерки. Необходима е културна промяна. Когато децата виждат възрастните да прекарват часове в безцелно превъртане, те възприемат това като нормално. А всъщност не би трябвало.
