От КНСБ алармираха за сериозни различия между цените на едро и тези, които потребителите плащат в магазините. Според синдиката, при някои продукти разликата достига 20, 50, а дори и 100%.
- При киселото мляко разликата е 30%.
- При някои видове сирене достига до 70%.
Доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН коментира, че борсите и тържищата не обслужват само търговците, а и преработватели, които купуват продукция за износ. Той е на мнение, че българското законодателство е „много сбъркано“, а статистиките на КНСБ и НСИ са неточни.
„Опаковането на маслото е в България, но иначе е вносен продукт – като го опаковаш на дребно, цената се променя. Същото се отнася за сиренето. Ние казваме „сирене“, „кашкавал“… В статистиката на Евростат е „фета“. Ама фета е съвсем друг тип сирене“, обясни доц. Боюклиев. Той подчерта, че статистиката трябва да отчита качеството, което е основен проблем.
Като пример за неточности той посочи доматите, където статистиката не прави разлика между домати от полето, парници, безпочвено отгледани или пък различните над 200 сорта.
На въпрос как може да се следи за спекула, експертът отговори, че държавните структури нямат достатъчно кадри, за да обхванат всеки магазин. Той предложи решение: „Най-добрият начин е повече електронна информация, в системи да се заявява и следи“.
Доц. Боюклиев заяви, че най-голямата икономическа обосновка за повишаване на цената е голямото търсене и малкото количество. Той призова за активна социална политика, която да гарантира, че продуктите ще бъдат с високо качество и българско производство. „Не хлябът да е евтин и за бедния, и за богатия, а да е качествен и българско производство“, заключи той.
