Ивелин Попов – последният, който имаше топки да каже истината
Днес в историята на Ботев (Пловдив) бе написана още една срамна страница – и то не от съперник, не от съдийска гавра, а отвътре. Капитанът Ивелин Попов, човек с над 90 мача за националния отбор, с огромен международен опит и тежест в съблекалнята, беше освободен… по есемес. Без среща. Без дума в очите. Без уважение. Както се изритва непотребен предмет, не както се прощаваш с лидер.
Истинският въпрос обаче не е защо Попов си тръгва, а защо остават такива като Александър Ослан – човекът, превърнал се в символ на разрухата, интригите и подмолното разделение в клуба.
Ослан не просто провали управлението си – той системно тровеше атмосферата, противопостави фракции, излъга фенове, използва чужди гръбове за своите схеми и, по всичко личи, успя да убеди собственика в собствените си заблуди. Същият този човек, който днес дърпа конците зад кулисите, буквално раздели “жълто-черната” общност – на свои и чужди, на удобни и неудобни, на мълчащи и гонени.
Докато Попов беше гласът на съвестта и опитваше да вдъхне някакъв ред и дух в този все по-бездуховен отбор, други копаеха гроба на Ботев с усмивка. И днес го заравят.
Феновете няма какво повече да чакат. Истината е видима и болезнена: този клуб се управлява от хора, които го мразят в сърцето си, но го използват в портфейла си.
Освобождаваш капитана със SMS? Добре. Но не забравяй: гробокопачите никога не остават незабелязани. А гневът на Трибуна Юг не прощава.
