През 2024 г. средното възнаграждение на главните изпълнителни директори по света е достигнало 4,3 милиона долара. Това показва съвместен анализ на международната организация „Оксфам“ и Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC), цитиран от БТА.
Според данните, заплатите на топмениджърите са се увеличили с цели 50% в реално изражение спрямо 2019 г. За сравнение – средното увеличение на възнагражденията на обикновените служители за същия период е едва 0,9%. Това означава, че ръстът на заплатите при директорите е 56 пъти по-висок. В резултат, днес милиардерите печелят повече за един час, отколкото средностатистическият работник – за цяла година.
Проучването е базирано на данни за близо 2000 корпорации в 35 държави, чиито главни изпълнителни директори са получили над 1 милион долара възнаграждение през 2024 г., включително бонуси и други придобивки.
Най-високи средни заплати на директорско ниво се отчитат в Ирландия – 6,7 милиона долара, и Германия – 4,7 милиона долара. В Република Южна Африка тази сума е 1,6 милиона долара, а в Индия – около 2 милиона долара.
На този фон растат и опасенията, че трудовите възнаграждения в световен мащаб не отговарят на увеличаващите се разходи за живот. Според данни на Международната организация на труда (МОТ), реалните заплати са нараснали с 2,7% през 2024 г., но в много страни служителите са се сблъскали със замразяване на заплатите или минимален ръст. Във Франция, Южна Африка и Испания например увеличението на реалните заплати е било едва 0,6%.
Макар неравенството в заплащането да е намаляло леко в глобален план, то все още остава високо – особено в страни с ниски доходи. Там делът на доходите на най-богатите 10% от населението е 3,4 пъти по-голям от този на най-бедните 40%.
Допълнително, милиардерите – които често са собственици или съсобственици на големи корпорации – са увеличили общото си богатство със средно 206 милиарда долара само за една година. Това се равнява на 23 500 долара на час.
В отговор на тези дисбаланси, „Оксфам“ и ITUC призовават правителствата да засилят данъчното облагане на свръхбогатите – както на национално, така и на глобално ниво, за да се намали социалното и икономическо неравенство.
