Станка Златева отново се оказа в центъра на напрежението около българската борба, след като беше изслушана от Комисията за защита от дискриминация по казус, предизвикал силен обществен и медиен интерес. Заседанието не приключи с окончателно развитие и беше отложено за следващата седмица, тъй като по случая трябва да бъдат събрани и представени допълнителни доказателства. Така спорът около управлението на Българската федерация по борба, конфликтите в този спорт и натрупаното напрежение в системата навлезе в нов етап.
След изслушването председателят на Българската федерация по борба Станка Златева не скри раздразнението и разочарованието си от случващото се. Тя даде да се разбере, че според нея около федерацията от месеци се създава постоянен шум, а вместо спокойна работа и реална подготовка, ръководството е принудено непрекъснато да отговаря на нови атаки, обвинения и институционален натиск. Именно този контекст превръща случая не просто в пореден спортен скандал, а в симптом за по-дълбока криза в управлението на българската борба.
С острата си реплика, че не бива да се лъжем кой колко години е управлявал борбата и кой я е докарал до сегашното ѝ състояние, Златева на практика насочи вниманието към дългогодишните проблеми в този спорт. Посланието ѝ беше ясно: настоящото ръководство не може да носи цялата отговорност за натрупани с години дефицити, организационни слабости и спадове в резултатите. Така тя постави акцент върху теми като лошо управление, системни грешки, липса на устойчив модел за развитие и натрупано недоволство в българската борба.
По думите ѝ за една година нито може да бъде създаден голям състезател от нулата, нито толкова бързо може да бъде срината спортна кариера, ако самият атлет има воля, дисциплина и желание да се развива. С тази теза Станка Златева защити не само собствената си работа начело на федерацията, но и идеята, че проблемите с медалите, представянето и общото ниво на борбата не бива да се обясняват с едно управление или с един конкретен период. Това е и една от причините изказването ѝ да предизвика толкова силен отзвук.
Случаят се развива на фона на вече видимо разделение в българската борба. През март имаше и протест с искане за оставката на Златева, а в публичното пространство се появиха сигнали за дълбок конфликт между клубове, състезатели, бивши кадри на федерацията и настоящото ръководство. Паралелно с това от самата федерация беше обявено, че десетки клубове подкрепят реформаторската програма на Станка Златева, което показва, че спорът далеч не е еднопосочен и че в борбата текат сериозни вътрешни сблъсъци за посоката на управление.
Точно затова изслушването в Комисията за защита от дискриминация надхвърля рамките на единичен казус. То се превръща в част от по-широкия дебат за кризата в българската борба, за натрупаните управленски грешки, за спора кой носи вина за спада в резултатите и за това дали федерацията действително е тръгнала към реформи. Думите на Станка Златева, че борбата не е била доведена до това състояние за една година, звучат като пряко обвинение към стария модел на управление и като опит да бъде изместен фокусът от личния скандал към системния проблем.
