Докъде я докарахме? В Пловдив, град с хилядолетна история, с амбиции за високи технологии, туризъм и европейски стандарти — пред очите на пожарната до Панаира — се разиграва сцена, достойна за театъра на абсурда.
На една от колонките на бензиностанция „Еко“, с маркер, на ръка пише „бензин“, „дизел“ — на български. Не, това не е арт инсталация. Това са субтитри — в буквалния смисъл.
При въпрос от наш репортер защо се е стигнало до подобна гледка, служителят на бензиностанцията отговори: Хората много се бъркаха. Не знаеха какво зареждат.
Да обобщим: българи, в България, на бензиностанция в Пловдив, не можели да разберат какво пише на колонките. И трябвало някой да вземе маркер и да напише: „БЕНЗИН“. За всеки случай. За родния език.
И всичко това – в момент, в който държавата трескаво се готви да приеме еврото. Да влезе с още една крачка в европейското семейство. А на терен? Маркер. Нафталинова импровизация, за да се запази разбирателството между търговец и потребител.
На фона на всичко това, въпросът не е дали сме готови за еврото.
А дали не изчезваме като смисъл, преди да сме изчезнали като валута.
В един нормален свят такива неща се решават с дизайн, правила и уважение. В нашия свят — с маркер.
