През последния месец десетки пожари изпепелиха хиляди декари гори, земеделски площи и домове в страната. За фермерите обаче най-голямото предизвикателство не е огънят, а сушата и липсата на напояване. Те поставят под сериозен риск цялата селскостопанска година.
След сравнително добрите добиви от пшеница, зърнопроизводителите очакват значителен спад при царевицата и слънчогледа. Причината е продължителната суша, която в комбинация с липсата на изкуствено напояване прави стопанствата силно уязвими на климатичните промени.
„Имаше сериозни измръзвания през пролетта, недостатъчна влага през зимата и много силни жеги през юни“, обяснява пред БНТ Илия Проданов от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Проблемите не спират дотук. Ниските пролетни температури попречиха на развитието на овошките, което доведе до почти нулев добив при черешите, а очакванията за ябълки, круши и кайсии са мрачни. Традиционно силни райони в отглеждането на дини и пъпеши също страдат – нивата на водоемите са критично ниски, а продукцията се очаква да бъде пет до шест пъти под нормата.
„Една такава земеделска година, с извинение за жаргонния израз, ни връща в първи клас“, казва с горчивина производителят Марк Цеков.
Според Проданов, дори при по-добри добиви от пшеница и ечемик, които са близки до средните за последните години, разходите често надвишават приходите. По негови изчисления, при дините и пъпешите приходът е около 200 лева на декар – сума, която едва покрива разходите за производство и рента, без да остава доход за самия производител.
Допълнителен удар за земеделците е и хроничното забавяне на субсидиите от Европейския съюз.
Въпреки трудностите, фермерите продължават борбата си, макар и с притеснение за бъдещето. „Само след 20 години се надявам да не се наложи да произвеждаме цитруси“, казва с ирония Марк Цеков, намеквайки за климатичните промени, които вече сериозно преначертават картата на българското земеделие.
