Преди да се появят тъканите и везбените традиции, древните символи са се носели върху самото тяло като защита, идентичност и знание. Днес те оживяват в българските шевици, които пазят паметта за едно отминало време.
Шевицата като наследство на татуировките
Според художника и реконструктор Славян Стоянов, който участва в археологически разкопки и изследва българската везбена традиция, шевицата започва своето съществуване много преди изобретяването на тъканите. В интервю за БТА той обяснява, че нейните корени са в древните татуировки, които са имали защитна и магическа функция.
В древността татуировките не са били просто украшение, а са носили конкретен смисъл и предназначение. С появата на тъкачния стан, тези символи се прехвърлят върху първата дреха – ризата. Стоянов посочва, че в миналото човек, облечен само с риза, се е възприемал като „гол“. Ризата се е считала за втора кожа и е приела върху себе си древната символика на татуировките. Този преход може да бъде забелязан в антични керамични изображения на тракийски менади и жрици, където символи са изрисувани както по дрехите, така и по телата им.
Символи на посвещение и статус
Древните татуировки и шевици не са били достъпни за всеки. Те са били привилегия на определени слоеве от обществото – жреческо или благородническо. Според антични автори, татуирането при траките е било характерно именно за благородниците. Днес ситуацията е обратна – татуировките се срещат по-често при хора, които не заемат високи позиции в обществото.
Символите са били свързани с посвещение и знание, предавано само на избрани личности. По тях е можело веднага да се разбере какъв е човекът – дали е жрец, владетел или воин.
Според Славян Стоянов, възстановеното знание за тези символи може да бъде полезно днес за постигане на баланс в личния живот и в обществото.
Промяната в смисъла на символите
Като пример за промяна в смисъла на символите, Стоянов посочва змията. В древността тя е символ на мъдрост, обновление и изцеление. Смяната на кожата ѝ е знак за възраждане, а отровата ѝ служи за противоотрова. Змията се движи, владеейки ляво и дясно, което я превръща в символ на баланс. За съжаление, християнството променя този образ и го представя в почти изцяло негативен контекст.
На въпрос как биха изглеждали съвременните хора с татуировки в очите на предците си, Стоянов отговаря: „Нямаше да изглеждат странни, но биха ги попитали: „Разбираш ли какво имаш на тялото си?“ Повечето биха отговорили „не.“ В древността нищо не е било случайно. Всеки символ е имал точно предназначение, функция и сила, отразявайки личността на човека. Без да се представя, околните веднага са знаели кой е той.
