Проучване на Софийския университет и „Активни потребители“ разкрива тревожна липса на контрол върху качеството на топлата питейна вода.
Ново проучване на екип от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съвместно с организацията „Активни потребители“ установява, че топлата питейна вода в българските домакинства може да съдържа многократно повече бактерии от студената — в някои случаи до 22 пъти повече, а в отделни проби – почти 70 пъти.
Изследването обхваща 14 локации в София, Пловдив и Плевен. От всяко място са взети по две проби – топла и студена вода, директно от кухненските кранове на домакинствата.
Средната температура на топлата вода е била 52°C, което е под минималните 55°C, препоръчвани от Световната здравна организация (СЗО) за предотвратяване на растежа на патогенни микроорганизми.
В три от 14 локации температурата е била дори под 50°C, което създава идеални условия за размножаване на бактерии като Legionella и Mycobacterium, способни да предизвикат пневмонии и респираторни инфекции.
Химичните показатели на водата – като нитрати, фосфати, амониеви йони, желязо и манган – са в норма. Но в повечето проби липсва активен хлор, който е основният дезинфектант, използван за елиминиране на микробите.
В половината от пробите студена вода не е засечен хлор, а в нито една проба топла вода не е открит дезинфектант.
„Липсата на хлор във водата позволява на бактериите не само да оцелеят, но и да се размножават, особено когато температурата е умерена“, коментират изследователите.
Учените обясняват, че в тръбите на водопреносната мрежа често се образуват биофилми – тънки слоеве бактерии, които се прикрепят по вътрешните стени и служат като защитено убежище от дезинфектантите.
Топлата вода, преминаваща през абонатни станции, бойлери и резервоари, се задържа по-дълго в системата и често остива до температури, благоприятстващи развитието на микроби.
В България няма нормативен акт, който да урежда качеството и безопасността на топлата питейна вода.
Основният документ – Наредба №9/2001 – се отнася само за студената вода и дори не споменава топлата. Съществуващите регулации за топлоснабдяване (Наредба №9/2004 и Наредба №Е-РД-04-1/2020) разглеждат само техническите параметри и търговските отношения, но не предвиждат санитарни изисквания.
„Това е сериозен пропуск, който поставя под риск общественото здраве. Никой в момента не контролира микробиологичното състояние на топлата питейна вода“, предупреждават от екипа.
Към институциите:
-
Актуализиране на Наредба №9/2001, така че да включва стандарти и изисквания към топлата вода за питейно-битови нужди.
-
Въвеждане на национална програма за мониторинг на топлата вода, включително регулярни тестове за Legionella.
-
Определяне на контролен орган (напр. РЗИ) с бюджет и правомощия за надзор върху качеството на топлата вода.
Към потребителите:
-
Не използвайте топла вода за пиене или готвене, тъй като може да съдържа повече бактерии.
-
За устна хигиена (миене на зъби) също използвайте само студена вода.
-
При по-дълго отсъствие източвайте застоялата вода от тръбите, преди да я използвате.
-
Ако използвате бойлер, поддържайте температура над 60°C, за да предотвратите развитие на бактерии.
-
При чести респираторни инфекции в домакинството – обмислете микробиологично тестване на водопреносната система.
Пробите са взети през юни 2025 г. от екипите на „Активни потребители“ чрез домашни посещения. Всяка проба е събрана след минимум една минута източване и транспортирана в лаборатория в рамките на 18 часа.
Измерванията са направени с сертифицирани комплекти на Merck, а анализът на бактериалния товар – чрез qPCR метод (quantitative polymerase chain reaction), който открива ДНК на бактерии, включително и такива, които не могат да се култивират по стандартни микробиологични методи.
Проучването недвусмислено показва, че топлата питейна вода не е безрискова.
В повечето случаи тя съдържа многократно повече бактерии, отколкото студената, и в условията на липсващ държавен контрол това се превръща в потенциална заплаха за здравето.
„Не приемайте топлата вода като автоматично безопасна. В България тя е част от водопреносната мрежа, но без правила, без контрол и с много въпросителни“, предупреждават експертите.
