В държава, в която здравната система е на командно дишане, депутат от управляващата коалиция реши, че проблемът не е в мизерните заплати, хаоса в болниците или липсата на реформи. Проблемът били… самите млади лекари.
Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ изригна срещу протестиращите медици с арогантен тон, напомнящ повече на надзирател от трудов лагер, отколкото на народен представител. В прав текст той им заяви:
„Отидете в Италия, работете 5 години в някое село в Сицилия, платете си и се върнете щастливи.“
Ако не искат – щели да ги заменят с вносни лекари, които ще работят за 500 долара и ще са „щастливи“. Вероятно и благодарни, че изобщо им се дава шанс да се докоснат до българското здравеопазване в разложено състояние.
Йорданов стигна още по-далеч – нарече младите лекари „студенти без стаж“, които искали да специализират каквото си искат, без нужните знания. По неговата логика не е важно дали здравната система им осигурява качествено образование или условия за растеж – важното е да се подчиняват, да мълчат и да не протестират.
Разбира се, според него не било проблем, че частните болници – които не страдат финансово – масово плащат обидно ниски възнаграждения на специализантите. Идеята за закон, който да ги задължи да изплащат поне държавния минимум? Отхвърлена. Нямало как. Бизнесът трябва да е доволен. А младите лекари – да се оправят.
Междувременно, парламентарната здравна комисия уверява, че „работи по въпроса“. Законопроект ще има… някога. До 14 юли ще се събират идеи. До 28-и – евентуално нещо ще се внесе.
До тогава младите лекари ще продължат да живеят със заплати под 1000 лв., докато слушат как „няма пари“, но има милиони за магистрали, оръжия и „иновации“.
Министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов също се включи – с типичното бюрократично „ще видим“. Според него, ако се фиксира висока стартова заплата, някои болници щели да фалират. Тоест – проблемът не е в заплатите, а че болниците са на ръба. Явно лекарите трябва да работят за без пари, за да поддържат илюзията, че системата още съществува.
На фона на този фарс, младите медици искат нещо съвсем логично – стартова заплата, обвързана със 150% от средната за страната, ясно дефинирани правила, и край на произвола, особено в частния сектор. Искат договори, сигурност, условия за развитие.
А получават подигравки. Цинизъм. И заплахи, че ще бъдат заменени от „по-послушни и по-евтини“.
Моралът на лекарите още крепи сградата, но гредите вече се чупят. Държавата не просто абдикира – тя открито воюва със собствените си лекари. И в тази битка печеливши няма. Има само загубено бъдеще – за всички нас.
