Първите братовчеди Салих Шиндев и Айше Осман излизат на вечерна разходка с приятелка. Млади, усмихнати, пълни с мечти — не подозират, че това ще бъде последната им вечер заедно.
Според информация, изпратена до редакцията на News24sofia.eu, инцидентът е станал на пътя между селата Краище и Дагоново около 20:55 ч. 19-годишна шофьорка, движеща се с висока скорост, навлиза в насрещното платно. Ударът е жесток.
Айше загива на място. Тежко раненият Салих успява да се обади на телефон 112 – задъхан, борещ се за живот.
„Не мога да дишам…“ — това са последните му думи.
Младият мъж е транспортиран първо в Благоевградската болница, после в столичната „Света Анна“, където по-късно умира въпреки усилията на лекарите.
Шофьорката не подава сигнал на 112. Вместо това звъни на баща си.
Двама млади живота, прекъснати без време
Салих Шиндев (20 г.)
Пример за упоритост и трудолюбие. Завършил спортно училище в Пловдив и лесотехнически техникум във Велинград. Студент в УНСС – София. Внимателен шофьор, без нито едно нарушение. Обичан от всички, които са го познавали.
Айше Осман (26 г.)
Ден преди катастрофата е бил рожденият ѝ ден. Мила, всеотдайна, независима. Завършила начална и предучилищна педагогика в Благоевград. Работела, за да се издържа сама. Внимателна и разумна зад волана.
Двама млади, чиито пътища свършват не заради тях, а заради чужда безотговорност и арогантност.
Мълчанието на институциите
След трагедията семействата чакат отговори. Вместо това получават тишина и бюрократично бездушие:
-
Шофьорската книжка на виновната не е отнета;
-
Няма автотехническа експертиза;
-
Исканията за повторни кръвни проби са отхвърлени;
-
Исканията за достъп до телефонните данни – отказани;
-
Информация за хода на делото – няма.
Така изглежда българското правосъдие, когато става дума за пътни убийства.
Системата, която убива втори път
Младата жена, отнела два живота, продължава да живее все едно нищо не се е случило — по заведения, по купони, в социалните мрежи. Без вина. Без покаяние.
А когато делото все пак стигне до съд, сценарият е предвидим:
адвокатът ще говори за „младост и разкаяние“,
съдиите ще видят „добри характеристични данни“,
а присъдата ще бъде условна – или две-три години общ режим с излизане „за работа“ и „добро поведение“.
Това не е правосъдие. Това е узаконено оправдание на убийците зад волана.
Само месец след катастрофата родителите на виновната ѝ подаряват чисто нов автомобил – с червена панделка и балони. Докато две семейства в Якоруда все още носят черно.
„Дори за нас от Сдружение Ангели на пътя това е прекалено. Видели сме безброй безобразия, но такъв цинизъм – рядко“, казват от организацията.
Колко още български деца трябва да загинат, за да се промени нещо?
Колко още пъти близките ще чуят:
„Делото е в процес на проверка“,
„Няма достатъчно доказателства“,
„Тя е млада, нека проявим разбиране“…
Салих и Айше вече няма да се приберат. Но техните истории трябва да останат — като зов за справедливост и като напомняне, че човешкият живот не може да бъде подменен с адвокатски аргументи и червени панделки.
В памет на Салих Шиндев (20 г.) и Айше Осман (26 г.) от Якоруда.
Да не забравяме. Да не мълчим. Да не позволим това да се повтаря.
