Първият работен ден на парламента след почивката бе белязан от трагичен инцидент – младши инспектор Ивайло Чавдаров Попов, служител на охранителна полиция в СДВР и баща на две деца, издъхна по време на дежурство пред Народното събрание. Вместо тишина и солидарност обаче, залата стана арена на ожесточени политически нападки.
По първоначална информация на униформения му е прилошало и въпреки пристигането на линейка, животът му не е успял да бъде спасен. Депутатът от „Продължаваме промяната“ Васил Пандов, станал свидетел, разказа, че помощта е пристигнала със закъснение от около 15 минути.
В памет на починалия народните представители сведоха глава за минута мълчание, инициирана от Калин Стоянов – депутат от „ДПС – Ново начало“ и бивш вътрешен министър. Именно той обаче отприщи най-острите обвинения.
„Не знам кое е по-страшно – политици, които насъскват обществото срещу полицията, или тези, които ръкопляскат, когато полицаи умират. Днес МВР загуби достоен служител, който изпълняваше дълга си. А ПП и ДБ постигнаха една от целите си – полицаи да загиват“, заяви Стоянов от трибуната. Той нарече смъртта на Попов „трагичен ден за българската полиция“ и отправи тежки думи към опонентите си: „Самодоволните ви физиономии излъчват задоволство… Срам и позор!“
Изказването му предизвика бурни възгласи и недоволство в пленарната зала. Почти веднага след това думата взе Божидар Божанов от ПП-ДБ, който отвърна остро:
„Съболезнования към близките на починалия. Но тази трагедия не бива да се превръща в политически инструмент. Г-н Стоянов, да използвате смъртта на един човек за нападки е долно и недостойно. Докато спорим тук, полицията е изкарана да пази влизането на Пеевски в парламента. Това е истинската причина за огромното полицейско присъствие тази сутрин.“
В същото време пред Народното събрание се събраха протестиращи – „Продължаваме промяната“ настояват за оставката на варненския кмет Благомир Коцев, а по-късно през деня се очаква и демонстрация на „Възраждане“.
Така трагедията, която отне живота на един полицай и остави две деца без баща, вместо да обедини политиците в скръб и съпричастност, се превърна в ново поле за взаимни обвинения.
