Близки на млад мъж сигнализират за сериозни съмнения за лекарски грешки след трансплантация на бъбрек, довела до неговата смърт. Според тях вътрешноболнична инфекция е причина за фаталния изход, което е накарало Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да започне проверка по случая.
Хронология на трагедията
През октомври 2024 г. Петър Стоянов претърпява трансплантация на бъбрек в „Александровска болница“. Неговият вуйчо, Константин Димитров, разказва, че докато друг пациент с подобна операция се възстановява бързо, състоянието на Петър се влошава. От болницата съобщават за „бактериална инфекция“, но без конкретика.
Медицинска документация, предоставена от близките, показва, че от секрета на оперативната рана е изолирана бактерията Klebsiella pneumoniae. „Раната не зарастваше дълго време. И лекарите… не бяха доволни от това как бъбрекът работи“, обяснява Константин Димитров.
Състоянието на Петър налага повторна операция, при която присаденият бъбрек е отстранен. След изписването му той продължава да се чувства зле – поддържа висока температура, има подут корем и критично нисък хемоглобин. Потърсва помощ в болница „Токуда“, където след хемодиализа му е извършена спешна трета операция.
„Оказа се, че целият му корем е пълен с гной, със съсиреци… И те установиха още при приемането, че има тази бактерия, която е вътрешноболнична инфекция от „Александровска“,“ разказва вуйчото. Още по-шокиращо е откритието за забравена част от експлантирания бъбрек.
Следват дни на мъчителна борба за живота на Петър, но той издъхва в „Токуда“ дни преди да навърши 40 години.
Реакции на институциите и съмнения за забавяне
Законът изисква лечебните заведения да уведомяват контролните органи при смърт или влошаване на трансплантиран пациент.
От „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ заявяват, че тече официална проверка и няма да коментират случая до нейното приключване, като уверяват, че са спазени всички медицински и етични правила.
„Александровска болница“ е отказала коментар, но ръководството е назначило вътрешна проверка.
Майката на Петър подава сигнал до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Около два месеца по-късное уведомена, че проверката едва предстои да започне, което я кара да подаде жалба до здравното министерство. Оттам отговарят, че жалбата е разпределена по компетентност. Константин Димитров изразява опасения, че „това ни кара да смятаме, че се оставя някакво време, евентуално да се прикрият документи или нещо да се преправи“.
От ИАМН отхвърлят обвиненията за забавяне, обяснявайки го с голяма натовареност. „Срокът за извършване е до два месеца. При фактическа и правна сложност, срокът може да бъде удължен с още един месец. Така че, проверката е в срок. Тече производството“, обясни Стела Йончева-Кръстева от дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ към Агенцията.
Системен ли е проблемът?
Междувременно семейството на Петър научава за друг трагичен случай с трансплантиран пациент в „Александровска болница“ от края на 2023 г., при когото също е открита същата бактерия.
Адвокат Величка Костадинова, която защитава семейството на починалата пациентка, подчертава: „Klebsiella pneumoniae – това е името на бактерията, която е изолирана. Оказва се, че същата бактерия, отново полирезистентна, е изолирана и при друг пациент от същата донорска ситуация. Би следвало лечебното заведение да докладва за тези случаи в РЗИ, за да може да се извърши проверка.“ От „Александровска болница“ отново са отказали коментар, а здравното министерство не е успяло да предостави информация дали тези случаи са докладвани.
Зам.-изпълнителният директор на ИАМН, Радка Николова, отхвърля твърденията за системен проблем, като посочва, че за тази година има само един сигнал за вътрешноболнична инфекция в друго лечебно заведение, а извършени две нови проверки в „Александровска“ не са установили нарушения.
Професор Радостина Александрова от БАН обяснява, че бактерията Klebsiella pneumoniae, макар и съществуваща в околната среда, е често срещан причинител на вътрешноболнични инфекции, отговорен за около 10% от тях. Тя може да причини пневмония, инфекции на кръвния поток, на мястото на операцията, както и менингит.
България продължава да има дълъг списък от чакащи за трансплантация – 881 души, като 810 от тях очакват бъбрек. „Той тръгна с голяма надежда да живее… Не искаме да отмъщаваме“, казва Константин Димитров, изразявайки болката на семейството.
