Съдържание
Трагедията в „Петрохан“ и край Околчица не е случайност. Тя е огледало на системен провал – на общество, което не може да понесе шок, на институции, които са изгубили доверието на гражданите, и на елит, който се интересува повече от властта си, отколкото от живота на хората.
Шест загубени живота не са статистика. Те са аларма. Но обществото реагира с паника, конспирации и безсилие. Вместо рационална дискусия, виждаме хаос – фактите са второстепенни, истината – подчинена на емоции и политически интереси.
Конспирацията като първи отговор
Обществото отказва да повярва на рационалните обяснения. В условия на несигурност, хората се хващат за конспирации, защото са лесни, ясни и удовлетворяват нуждата от контрол.
Вместо да търсим причините, търсим виновниците. Всяко официално обяснение бива автоматично оспорено, а доверието в институциите – тотално подкопано.
Това вече не е индивидуален проблем. Това е колективен синдром.
Политическата среда: фабрика за хаос
България живее в политическа нестабилност десетилетия наред. Постоянни избори, временни мнозинства, правителства, които не могат да предложат стратегия за бъдещето.
В тези условия обществото се превръща в полигон за страх и манипулации. Въвеждането на еврото се превърна в нов катализатор на паника: загуба на национален символ, повишени цени, загуба на контрол – всичко това беше политически експлоатирано.
Вместо да обедини хората, ситуацията увеличи разделението и недоверието.
Разрушаването на авторитетите
В България няма авторитети, на които обществото да се довери. Всеки, който се опита да заеме позиция на експерт, бива атакуван.
По време на ковид кризата видяхме същата динамика: лекари и експерти бяха ругани, съдебно преследвани и дискредитирани.
Резултатът е очевиден – институциите губят легитимност, обществото губи ориентири, а страхът и гневът се превръщат в единствените „правилни“ реакции.
Племенно мислене и социален разпад
Истината вече няма значение. Важен е произходът на информацията – „нашите“ ли го казват или „другите“.
Трагедията, която би трябвало да обедини, поляризира. Емоциите доминират, а аргументите са излишни. Всеки нов факт се пречупва през политически или социални предразсъдъци.
Обществото реагира като племе, не като зрели граждани.
Колкото по-зле, толкова по-добре
Тревожността и страхът се превръщат в ресурс за управление. Притиснатото и уплашено общество се манипулира лесно.
Политическият елит се възползва от хаоса: колкото по-голям е страхът, толкова по-силни са властта и контрола им.
Признанието на грешки? Няма го. Отговорност? Не съществува. Виждаме само обвинения към „другите“.
Истинската тревога
Да, има основания обществото да е тревожно. Но проблемът не е само в трагичните събития. Проблемът е в система, която не може да поеме удара, в общество, което не може да мисли рационално, в елит, който печели от хаоса.
Трагедията не създаде кризата. Тя я разкри.
Следващият път, когато се случи ново сътресение, няма да е по-малко тежко. Въпросът е дали ще имаме сили да реагираме разумно, или ще позволим обществото да потъне още по-дълбоко в страх, омраза и хаос.
