Животът на първия демократично избран президент на България, Желю Желев (1992-1997), е белязан от тежки лични трагедии, някои от които предшестват дори мандата му. Малко известен е фактът, че той и съпругата му Мария са имали три деца.
Първородният им син, когото кръщават Митко, умира едва на 80-ия ден след раждането си поради вродена сърдечна недостатъчност. След него в семейството се раждат две дъщери – Станка и Йорданка.
През 1993 г. семейството е разтърсено от нов, ужасяващ удар: Йорданка се самоубива. Трагедията се случва, докато Желю Желев е на посещение в Кувейт. За жалост, това е третият опит на момичето да посегне на живота си. Преди това тя веднъж се е опитвала да си пререже вените, но е била спасена, а при втория опит е опитала да се отрови с медикаменти.
Малката дъщеря на президента слага край на живота си във вила № 23 на държавната резиденция в „Бояна“. Тялото ѝ е открито на вътрешната стълба от майка ѝ – Мария Желева.
Близките ѝ споделят, че Йорданка не е могла да издържи на вълната от нападки и атаки срещу баща ѝ, свързани с политическия му пост. Някои източници твърдят, че преди състоянието ѝ да се влоши, тя се е оплаквала, че чува гласове и е била убедена, че някой я трови с радиоактивна храна.
Тъжната вест е съобщена на президента с известно закъснение. Службите уведомяват охраната му едва, след като той приключва ангажиментите си в чужбина, и му предават трагичното съобщение, когато вече се е качил на самолета за връщане към България.
Журналистът Иван Гарелов, отразявал посещението, си спомня: „Бях близо до него и се впечатлих силно от мъжеството, с което посрещна смъртта на детето си. Той пазеше авторитета на президентската институция, но от този ден загуби своята свежест и живост.“
Години по-късно, Желю Желев категорично заявява: „Уверен съм, че заради нападките след „Боянските ливади“ дъщеря ми посегна на живота си. Такъв мотив съм сигурен, че има, защото тя беше изключително чувствителна. Възможно е да са ѝ упражнили някакъв натиск, да са я заплашили и в крайна сметка се случи това. Точно тогава се подготвяше да вземе шофьорска книжка, излизаше с група приятели.“
Тази трагедия принуждава семейството да се отдръпне от публичността, а съпругата му Мария се дистанцира от повечето му обществени изяви.
Дълго време след смъртта на Йорданка, на гроба ѝ винаги имало свежи цветя, а родителите ѝ засадили вечнозелени кипариси. Непрекъснато оставяли и любимите ѝ сладкиши.
На гроба е забелязвана и по-голямата сестра – художничката Станка, която е до държавния глава в последните му години, особено след кончината на майка ѝ. Подобно на Дарина Радева, и Станка Желева е посветена на изкуството, но в друго направление – рисуването.
Още от дете Станка проявява силен интерес към археологията и културата, желаейки да предаде тази любов на околните. „Смятам, че изкуството е средство да подобрим света. В България то е изключително неглижирано“, споделя тя.
Една от каузите, които яростно защитава, е България да има нов, модерен Национален исторически музей. Тя смята, че българите не познават достатъчно историята си и имат огромна нужда от чувство на национална гордост и самочувствие.
Първоначално Станка учи история в София, но когато баща ѝ става президент, решава да замине и да продължи образованието си във Франция. След като се дипломира в сферата на графичния дизайн, тя става художник на свободна практика със самостоятелни и общи изложби в София, Париж, Атина и други градове.
Тя е отдадена и на работа с деца и участва в образователни проекти. Създава фондация „EasyArt“, с която организира безплатни ателиета за малчугани в музеите, с идеята, че малките не бива да бъдат учени, а насърчавани.
Станка Желева е омъжена за колумбиеца Адриан Вела Усме – фотограф, занимаващ се с декори и интериорен дизайн. От 2008 г. семейството живее в София с двете си момичета – Анна-Луна и Мила.
През пролетта на 2015 г. обаче животът им се преобръща. Осемгодишната Анна-Луна изведнъж става нервна, раздразнителна и постоянно уморена. Започва да заспива на най-необичайни места през деня, а през нощта се събужда на всеки 20 минути заради страшни кошмари. Става агресивна спрямо по-малката си сестра и започва да рисува картини с много кръв – нещо напълно нетипично за нея.
В рамките на две седмици дъщерята на Станка става неузнаваема: без енергия, с непрекъснати кошмари, качваща килограми. Успехът ѝ в училище рязко пада, тъй като момичето заспива дори в час.
Станка Желева отчаяно обикаля различни лекари, но дълго време никой не може да постави адекватна диагноза. Някои специалисти предполагат ранен пубертет и отказ да приеме, че пораства. Посещенията при психолог също не водят до резултат. Всички са единодушни: „на детето нищо му няма“.
Когато Анна-Луна навършва 11 години и започва да халюцинира, отиват при психиатър. Диагнозата е шизофрения. Назначава се лечение, но подобрение на състоянието няма.
Едва през 2021 г. Станка Желева случайно попада на пост във „Фейсбук“, посветен на Международния ден на нарколепсията – 22 септември. Тогава разбира, че дъщеря ѝ има същото заболяване, тъй като там е описано като под копирка ежедневието на Анна-Луна. Нарколепсията е едно от най-тежките нарушения на съня.
Специално 24-часово изследване потвърждава диагнозата. Дъщерята на Желю Желев се успокоява, че най-накрая детето ѝ ще бъде лекувано с правилните медикаменти. Те обаче са само поддържащи – натриев оксибат, скъпо лекарство, което има статут на вид дрога и е под засилен контрол при внос и износ.
Проблемът с това заболяване е, че от него в България страдат едва около 20 души, и фармацевтичните компании нямат интерес да съдействат за вноса на специалните лекарства.
Въпреки трудностите, натриевият оксибат започва да действа и само няколко месеца след приема му се наблюдава огромна разлика. Станка е повече от щастлива, защото усмихнатата ѝ дъщеря, пълна с енергия, се завръща.
След навършването на 18 години обаче държавата спира да помага финансово, а поддържащото лечение е не само скъпо, но и трудно достъпно. Въпреки всичко, семейството на Станка Желева не спира да се бори за по-доброто бъдеще на Анна-Луна.
