Периодът между юни 1923 г. и ноември 1925 г. остава в историята на София като време на политически терор и насилие, в което трима столични градоначалници губят живота си. В рамките на едва две години и половина загиват двама много млади кметове и един 49-годишен.
1. Крум Попов (1922 – 1923 г.): Жертва на Деветоюнския преврат
Първата жертва е Крум Попов (31 г.), земеделец, бивш главен секретар на БЗНС и кмет на София от септември 1922 г. до юни 1923 г. Съдбата му е може би най-жестока.
- Арест и Изчезване: По време на преврата на 9 юни 1923 г. той е арестуван и откаран в неизвестна посока. Прекарва повече от месец в полицейския участък, след което е изведен под претекст, че ще бъде преместен в ареста на Военното училище.
- Трагичен Край: Месеци по-късно, на 25 юли, съпругата му разпознава тленните му останки край Горубляне. Трупът е открит в дере на „Цариградско шосе“, описан е като „Главата е почти смачкана…“. Въпреки молбата на вдовицата, военният министър Иван Вълков лично забранява той да бъде погребан в Софийските гробища, както пише изследователят Михаил Геновски.
2. Паскал Паскалев (1924 – 1925 г.): Атентатът в „Света Неделя“
Следващият трагично загинал градоначалник е адвокатът Паскал Паскалев. Той управлява София едва десет месеца.
- Атентатът: Паскалев има лошия късмет да присъства на службата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. (Велики четвъртък), когато забранената Българска комунистическа партия (БКП) взривява купола на храма. Кметът е тежко ранен и по-късно умира от раните си.
- Предишни Изпитания: Преди да стане кмет, Паскалев успява да оцелее при нападение на Оранжевата гвардия (водеща сила в БЗНС) през 1922 г. Тогава той е пребит зверски в знак на отмъщение срещу опозиционния Конституционен блок.
3. Георги Маджаров (1925 г.): Убийство по личен мотив
Последният убит кмет в рамките на този период е Георги Маджаров (49 г.), избран само пет месеца по-рано.
- Фаталният Петък: Рано сутринта на фаталния петък, 13 ноември 1925 г., Маджаров се запътва към кметството. Когато подминава Народния театър и стига до Военното министерство, в гърба му са изстреляни три куршума. Убиецът, облечен в черно, дебне мишената си от Градската градина.
- Самоубийство на Място: Извършителят, о.з. полковник Тома Томов, не бяга, а се самоубива до тялото на кмета.
Мотивът за убийството
Полковник Томов, който е бил уволнен шеф на Централната минерална баня, е обвинен в корупция и сексуален тормоз над подчинените си жени.
- Предистория: Томов твърдял, че разполага с контраданни за неправомерни действия в банята, но не получил отговор от общината. Когато публикувал своята версия във вестник, той е обвинен в незаконни действия и сексуален тормоз.
- Отмъщението: Уволнението му по решение на Постоянното присъствие на БЗНС го подтиква към отмъщение. След като първият му опит да намери кмета и помощник-кмета в кабинетите им пропада, той решава да причака Маджаров на следващата сутрин по пътя му към общината.
Наследството на Георги Маджаров
Георги Маджаров е бил политик от известен възрожденски род – внук на сестрата на Георги Бенковски, а баща му е бил виден публицист, министър и дипломат. Преди да стане кмет, той е завършил право, бил е доброволец в Балканските войни и офицер от запаса.
По време на краткия му мандат като градоначалник:
- Са удължени трамвайните линии в София.
- Внесен е законопроект за построяване на Рилския водопровод, започнат от предшественика му. Общината отпуска 90 млн. лв. за изграждане на участъка от Симеоново до София.
Посмъртно бащата на Георги Маджаров – Михаил Маджаров, учредява фонд на името на сина си с 35 000 лева. Средствата са предназначени за годишна награда от 3000 лв. за абитуриента с най-висок успех по математика от Първа софийска мъжка гимназия. Фондът съществува до 1948 г., когато е прехвърлен в държавния бюджет.
Етап на Разцвет
След този кървав период за софийските кметове, настъпва етап на разцвет – първо с ген. Владимир Вазов (братът на Иван Вазов) и след това със знаковия инж. Иван Иванов, които благоустрояват столицата.
