Тръмп прехвърли отговорността за евентуални военни действия срещу Иран към Пийт Хегсет в момент, когато напрежението в Близкия изток продължава да се изостря, а световните пазари следят с тревога развитието около Ормузкия проток. Според медийни публикации от 24 март Доналд Тръмп е направил това изявление по време на публична поява в Тенеси, където е говорил за разговори със свои съветници относно кризата с Иран и риска от по-мащабен военен сблъсък. За самото изказване цитирането идва основно от таблоидни и live-coverage публикации, а не от официална стенограма, затова твърдението следва да се разглежда като медийно отразена реплика, а не като независимо потвърден пълен цитат.
По информацията, разпространена в чуждестранни издания, Тръмп е насочил вниманието към министъра на отбраната Пийт Хегсет и е внушил, че именно той е бил сред първите, настоявали за по-твърд подход срещу Техеран с аргумента, че Иран не трябва да получи ядрено оръжие. Така президентът на САЩ поставя темата за отговорността за евентуален удар срещу Иран в центъра на политическия дебат, като едновременно с това оставя впечатление за вътрешни разминавания в американската администрация по отношение на войната, сигурността в Близкия изток и границата между натиск и пряка военна намеса.
Изказването идва в особено критичен момент за региона. Конфликтът около Иран вече навлезе в четвъртата си седмица, а международните агенции отчитат нови удари, ракетни атаки и засилена военна активност както от и към иранска територия, така и в по-широкия периметър на Близкия изток. На този фон Тръмп твърди, че текат разговори с Иран и че се търси изход от кризата, но Техеран оспорва част от тези сигнали, което допълнително увеличава несигурността около възможността за деескалация.
Ключова тема в ескалацията остава Ормузкият проток, който е жизненоважен маршрут за глобалните доставки на енергийни ресурси. Според Reuters и други международни източници през този коридор преминава приблизително една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, а всяко ограничаване на трафика там незабавно се пренася върху цените на суровините, инфлацията и транспортните разходи в световен мащаб. Иран заяви, че протокът е отворен за кораби, които не са свързани с враждебни държави, но трафикът остава силно нарушен, а дипломатическият натиск за гарантиране на свободно корабоплаване се засилва.
Точно заради това икономическите последици от кризата вече са не по-малко важни от военните. Ръководителят на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол предупреди, че световната икономика е изправена пред сериозна заплаха, ако смущенията в Ормузкия проток продължат. По оценки, цитирани в международни публикации, настоящият шок съчетава характеристики на големите петролни кризи от 70-те години и на сътресенията след войната в Украйна през 2022 г., като засяга не само петрола и газа, но и по-широки вериги на доставки, индустрията и потребителските цени.
