България и Кипър се оформят като негативно изключение в Европейския съюз, като единствените две държави, в които смъртността от онкологични заболявания се е повишила през последното десетилетие. Тези данни са част от най-новия доклад „Профил на държавата по отношение на рака – България 2025“, изготвен от ОИСР и Европейската комисия.
Според анализа на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), основният проблем у нас остава слабо развитото ранно откриване на заболяванията. Предотвратимите загуби на живот продължават да бъдат критично високи.
България се нарежда сред най-слабо представящите се страни в ЕС по отношение на рисковите фактори, които често се формират още в детска възраст:
Тютюнопушене и алкохол: Изключително високи нива на консумация.
Начин на живот: Нездравословно хранене и ниска физическа активност.
Околна среда: Продължаващо високо замърсяване на въздуха.
Ваксинация: Ниско покритие на имунизацията срещу човешкия папиломен вирус (HPV).
Данните за масовия скрининг са стряскащи. Докладът отчита липсата на организирани национални програми за рак на гърдата, на маточната шийка и на дебелото черво. Към 2019 г. едва 36% от българките са преминали мамография през предходните две години, докато при рака на маточната шийка обхватът е 57%.
В отговор на тези тенденции България прие своя първи Национален план за борба с рака през 2023 г. Документът поставя седем стратегически цели, които целят да синхронизират родната медицина с европейските стандарти:
Превенция: Ограничаване на подлежащите на промяна рискови фактори.
Скрининг: Въвеждане на масови прегледи за рак на дебелото черво, гърдата, маточната шийка и простатата.
Диагностика: Осигуряване на съвременни методи и равен достъп за всички пациенти.
Лечение: Прилагане на доказани терапии и мултидисциплинарен подход.
Инфраструктура: Изграждане на комплексни онкологични центрове.
Кадри: Обучение на водещи специалисти.
Качество на живот: Подкрепа за преживелите рак и техните близки.
