Множество сигнали за опасни вещества в плодове, зеленчуци, ядки и птиче месо са подадени през февруари в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF), показва анализ на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Данните сочат увеличение на сигналите за храни с пестициди, което очертава леко повишаване на рисковия профил при този вид опасност и поставя отново във фокуса безопасността на храните в Европа.
Само нотификациите, свързани с остатъци от пестициди, са 76, като броят им нараства спрямо предходния месец. От тях 37 са определени като случаи със „сериозен риск“, 19 са с „потенциално сериозен“ риск, 9 са с „потенциален“ риск, при 10 рискът е оценен като „не е сериозен“, а в един случай е отчетено, че няма риск. Освен това са подадени 22 информации за насочване на вниманието и 36 нотификации за недопуснат внос. За същия период са регистрирани и 10 предупредителни нотификации, както и 8 информации за последващи действия.
Най-засегнатата категория отново са плодовете и зеленчуците, където са отчетени 62 нотификации. Сред най-често посочваните продукти са фасулът с 8 сигнала, пиперът със 7, а портокалите, нарът и патладжаните са с по 4 нотификации. В категорията „Какао, какаови продукти, кафе и чай“ са отчетени 4 сигнала, а при „Билки и подправки“ – 3. По една нотификация е регистрирана при категориите „Зърнени храни и хлебни изделия“, „Ядки, продукти, съдържащи ядки и семена“, „Друг хранителен продукт/смесен“, „Мазнини и масла“, „Диетични храни, хранителни добавки и обогатени храни“, „Безалкохолни напитки“ и „Фуражни материали“.
Общият брой уведомления в системата достига 319, като 164 от тях са класифицирани като случаи със сериозен риск. Още 79 са определени като потенциално сериозни, 43 са с потенциален риск, при 30 рискът не е сериозен, а при 3 е отчетено, че няма риск. И тук най-голям дял имат отново плодовете и зеленчуците с 98 сигнала, което е ръст спрямо януари 2026 г., когато те са били 76. Увеличение се наблюдава и при ядките, продуктите от тях и семената, където нотификациите достигат 31 спрямо 26 месец по-рано. За разлика от това, при диетичните храни, хранителните добавки и обогатените храни е отчетен спад до 22 сигнала при 45 през януари, въпреки че тази категория продължава да заема съществен дял.
При храните от животински произход също се отчита повишение при една от чувствителните категории. Сигналите за птиче месо и продукти от птиче месо нарастват до 29 спрямо 27 през януари. При месото и месните продукти, без птиче месо, има лек спад до 13 нотификации при 15 месец по-рано. Намаление е отчетено и при рибата и рибните продукти, където уведомленията са 10 спрямо 13 през предходния месец.
Сред химичните опасности съществено място заемат микотоксините. Най-често се установяват афлатоксини, включително афлатоксин B1, както и охратоксин A. Те се откриват основно в ядки, продукти от тях и семена, както и в плодове и зеленчуци, особено сушени плодове. Най-често засегнати са фъстъци, шамфъстък, лешници и сушени смокини, като най-голям брой уведомления са свързани с продукти с произход от Турция.
Данните показват още, че са установени 62 активни вещества, като 47 от тях не са разрешени в Европейския съюз. Сред най-често откриваните активни вещества са хлорпирифос с 21 установявания, хлорфенапир с 8, ацетамиприд с 6, ометоат и диметоат с по 5, а имазалил, прохлораз и ламбда-цихалотрин са с по 4 случая. Налични са и други активни вещества с по едно, две или три установявания. Това очертава значителен дял на случаите със сериозен риск и широко разпространение на неразрешени пестициди в различни групи храни.
През разглеждания период са подадени нотификации за замърсени продукти от 34 държави, като най-често засегнати от остатъци от пестициди са продукти от Турция с 11 сигнала и от Египет с 10. Тежките метали заемат по-ограничен дял сред химичните опасности, но също присъстват в нотификациите. Най-често е установяван кадмий, като най-много случаи са отчетени при авокадо от Колумбия. Регистрирани са и единични случаи на живак в рибни продукти, включително риба тон и риба меч, както и превишени стойности на живак в хранителна добавка от Словения със суровина от Нидерландия. Докладван е и единичен случай на олово в чесън на прах от Индия.
Продължават и сигналите за наличие на цереулид – токсин, произвеждан от Bacillus cereus, в храни за кърмачета. Нотификациите засягат адаптирани млека, преходни млека, храни за специални медицински цели и суровини, използвани за производството на такива продукти. Засегнатите храни са с произход от Ирландия с 3 нотификации, от Нидерландия с 2, както и от Естония и Полша с по 1.
Съществен дял в системата RASFF заемат и микробиологичните опасности. Най-често установяваният патоген е Salmonella spp., като голяма част от случаите са свързани с птиче месо и продукти от птиче месо. Най-често нотифицираните продукти по страна на произход са от Полша, Румъния, Белгия, Нидерландия и Бразилия. Освен при месни продукти са отчетени и единични случаи при други храни, сред които тахан от Сирия, сусамови семена от Нигерия и смлян дафинов лист с неустановен произход.
Сред останалите микробиологични рискове се откроява и Listeria monocytogenes, установена в сирена, салам с трюфел и готови за консумация храни. Отделно е докладван и Norovirus, който най-често се открива в стриди и миди, предимно с произход от Франция. В единични случаи е установено и наличие на Escherichia coli в меко козе сирене, произведено от сурово мляко, както и в говеждо месо и миди.
