Убиецът рецидивист Илиян Здравков – Зико работи в затвора и чака да бъде освободен предсрочно за добро поведение. Той беше осъден от Окръжния съд във Велико Търново на 30 години лишаване от свобода за убийство, извършено с цел грабеж на 23-годишната студентка Вероника Здравкова на жп гарата във Велико Търново.
От няколко години Зико е преместен от Ловешкия затвор, който е със засилена степен на охрана, в общежитието в Троян, където е с облекчен режим на изтърпяване на присъдата, съобщи бащата на убитото момиче Трайчо Трайков пред Телеграф.
„През всичките тези години съм ходил къде ли не – при президенти, премиери, министри, депутати и навсякъде поставям едни и същи въпроси, на които никой не иска да ми отговори. Искам да получа отговор защо един закоравял убиец, който преди това имал още няколко опита за убийства и е прекарал повечето време от живота си зад решетките, отколкото на свобода, защо един такъв опасен човек не е в затвор с максимална степен на сигурност, а в общежитие. Това ли е специалният режим на изтърпяване на наказанието, под който той трябваше да бъде до излежаване на поне половината от присъдата си. И кой може да ми гарантира, че след още 5-6 години заради това, че се е хванал да работи, за добро поведение или кой знае още за какво този опасен за обществото човек няма да бъде освободен предсрочно. През всичкото това време не съм спирал да питам защо този човек не получи най-тежката присъда по закон – доживотен затвор без право на обжалване. Тя щеше да е единствената справедлива присъда за това, което стори, като прекърши завинаги живота на едно младо момиче. След 5, 10 или в най-добрия случай след още 20 години този човек отново ще излезе на свобода и може би ще извърши и друго убийство и ще почерни и някое друго семейство. Това ли е смисълът на българското правораздаване. Въпроси имам още много, но никой не иска да ми отговори на тях“, не крие възмущението си почерненият баща Трайчо Трайков.
Жестокото убийство, потресло цяла България, беше извършено през 2015 г. На 28 февруари около 19,00 ч. 23-годишната Вероника напуска работното си място заедно с колежките си и след кратък разговор с приятеля си тръгва да се прибира сама пеш през жп гарата и през Южния пътен възел към дома си на ул. „Христо Ботев“. Колежките ѝ се опитват няколко пъти да я убедят да пътува като тях с градския автобус, но тя отказва. По пряка линия от гарата до дома ѝ са не повече от километър. През лятото, когато навън е светло до късно, ходенето пеша през този район е приемливо, но през зимата е изключително опасно. В този район има агресивни бездомни кучета, от години са се самонастанили и няколко цигански семейства, а нерядко в този район има и проститутки, сводници и скитници. Освен всичко това до убийството на Вероника в района нямаше и осветление и нито една улична лампа. Онези, които се осмеляват да минават в тъмнината през този район, се събират на групи. Вероника обаче върви по този път всеки ден сама.
На 28 февруари, след като се разделя с колежките и приятеля си, 23-годишното момиче се отправя към дома си, без да подозира, че това е пътят ѝ към смъртта. По това време на гарата е седнал Илиян Здравков, опасен престъпник и рецидивист със седем присъди за грабежи и убийство. Последното престъпление, за което той е бил осъден, е за нападение с цел грабеж. Това се случило през юни 2014 г., половин година преди Зико да убие Вероника. Тогава в района между Горна Оряховица и Първомайци друго момиче е застигнато от Зико, който под предлог, че ще я упъти за където е тръгнала, я насочва по черен път. Край една необитаема постройка той я напада и удря с дебела тояга по главата, след което избягва. За щастие момичето оживява. Нападателят е заловен и осъден. Заради заплетени юридически процедури, свързани с обжалване на постановената му мярка „задържане под стража“, Зико е освободен за кратко и изчезва безследно. Шест месеца той се укрива на различни места, като за последно се настанява да живее при свой роднина в района на кв. Калтинец, където последният работел в кравеферма.
Според обвинителния акт на прокуратурата на 28 февруари сутринта Зико заминава за Велико Търново под предлог да си търси работа. Неизвестно защо обаче в чантата си той носи оръжието на бъдещото убийство. За това оръжие по време на делото така и не става ясно дали е било малка брадвичка или тесла. Докато чака обратно влака, за да се върне в Горна Оряховица вечерта, Зико вижда прибиращата се сама Вероника и решава да я ограби. Последва я в тъмното. На метри след моста, на път за града, той се опитва да вземе с взлом чантата, но момичето отказва да му я даде. Тогава Зико ѝ нанася няколко удара по главата с оръжието, което носи в чантата си. След това завлича тялото и го хвърля в Янтра, а самият той се качва във влака в последната секунда. Слиза в Горна Оряховица и на гарата се опитва да изтегли пари с дебитната карта на жертвата. По записа от камерата на банкомата няколко дни по-късно той е заловен. Според разследващите още на първия разпит той направил самопризнания. Самият Зико на път за съдебната зала каза, че са го накарали да подпише нещо, след като са го смлели от бой. В крайна сметка Зико е признат за виновен и е осъден на 30 години затвор.
„Не зная къде и каква е истината, но и днес, 10 години по-късно, у мен самия въпросите все още са много повече от отговорите. Искам да се срещна очи в очи с убиеца и да му задам поне част от тези въпроси, но никой не иска да ми уреди такава среща. Защо? Може би в цялата история има нещо, което не трябва да научавам“, посочва с тъга почерненият и обезверен от родното правосъдие родител Трайчо Трайков.
