Eежедневно по пътищата на България в ПТП загиват и биват осакатявани хора. Те не са анонимни статистически единици, а са Сияна, Ана, Явор, журналистът Милен Цветков, Валя и още хиляди прекършени човешки съдби и почернени семейства. С времето като че ли обществото ни свикна, претръпна, позагуби своята чувствителност, гледайки дългия трагичен списък с жертви. Пошуми се малко в медиите, управниците имитират решителни действия и толкоз. До следващия инцидент.
Само през 2024 г. в ПТП са загинали 479 души, а други над 9000 са ранени. Това е населението на един град като Исперих или Кричим, и така е всяка година. Хора, пострадали не при война, земетресение или друго бедствие. Случващото се си има име – систематично изтребление.
Но думата ми е за друго – за убийците на пътя, шофиращи пияни, дрогирани или без книжка. Само през Великденските празници КАТ са заловили над 200 водачи, употребили алкохол, и това е само върхът на айсберга. И когато при катастрофа стигнат до съда, те вървят забулени, медиите не показват лицата им, че току-виж нарушили правата им. Имал си куража да убиеш, че покажи си мутрата, бе, „приятел”. От съдебните процеси, свързани с пътни произшествия, разбираме и цената на нашия живот – десетки хиляди лева и няколко години затвор. Смешно и жалко! А нали Темида трябва да отсъди според тежестта на провинението. Така в древността Мойсеевият закон „око за око” и „зъб за зъб” олицетворява именно това. Възмездие не чрез отмъщение и саморазправа, а чрез справедлива присъда. Отнел си умишлено живот, отиваш в затвора, за дълго – до живот! Време за размисъл и покаяние. Да, ама не! Напил се като свиня, дрогирал се до посиране, седнал в колата и убил на пътя. Но според нашия хуманен закон няма умисъл в поведението на водача и присъдата е за непредумишлено убийство, по непредпазливост. Защото умисъл имало, ако шофираш с цел да убиеш някого. Ако обаче си нямал подобно намерение, няма умисъл и наказанието е много по-леко. Водачът не бил преценил своите умения, мислел например, че ще овладее автомобила и ситуацията – в този дух е тълкуванието на закона.
По тази сложна материя вече са се произнесли върховните съдии, прокуратурата и Адвокатската колегия, изхождайки от дългата си съдебна и житейска практика, от философски и хуманни подбуди, от идеята, че всеки трябва да има втори шанс. Но как, уважаеми законотворци, да спрем тая касапница? Та нали да шофираш в такова неадекватно състояние е все едно да се разхождаш по улиците със заредено оръжие и да натискаш спусъка, както натискаш педала на газта. Мястото на подобно шофиране е в чл. 116/1/ от Наказателния кодекс, предвиждащ най-строги присъди за убийството на длъжностно лице, военен, съдия или за престъпления срещу Републиката. И ако това ви се струва твърде крайно, то погледнете в очите хората, загубили близък. Вижте там непоносимата болка, покруса и безутешност и знайте, че бедата е не дали, а кога ще има следващо убийство?
Докога?
Автор: Митко Цветковски
