Учени от Станфордския университет в САЩ установиха, че стареенето е далеч по-непредвидимо и персонализирано, отколкото се е смятало досега. То не настъпва едновременно във всички части на тялото, а се проявява на различни места и в различно време — често много преди да осъзнаем, че процесът е започнал. Това сочи мащабно изследване, цитирано от The Washington Post.
Стареенето, обясняват учените, е едновременно универсално и изключително лично — то протича на уникално молекулярно ниво при всеки човек. А най-важното: процесът може да бъде частично повлиян от начина ни на живот.
Един от ключовите въпроси, които екипът на Станфорд поставя, е защо генетично идентични лабораторни мишки, отгледани в еднакви условия, се различават значително с напредване на възрастта. Докато някои запазват двигателни и когнитивни способности, други изпитват затруднения с елементарни задачи и имат видими признаци на упадък. Това различие се случва въпреки идентичната им ДНК и среда.
Тези наблюдения предизвикват ново разбиране за стареенето и дават начало на изследвания в областта на т.нар. стареене на органи. Учените откриват, че различни органи могат да започнат да остаряват по-рано от други, което пряко влияе върху това какви заболявания ще развием и колко дълго ще живеем.
Новата представа за времето и възрастта
Отдавна се е смятало, че стареенето е постепенен и равномерен процес — плавен спад, засягащ цялото тяло едновременно. Новите данни обаче показват, че това е заблуда. Стареенето се оказва асинхронно, индивидуално и често – подлежащo на външно въздействие.
Чрез напреднали методи от молекулярната биология, генетиката и анализа на големи бази данни от кръвни проби, учените установяват, че някои хора „остаряват със сърцето“ – тоест сърцата им показват признаци на стареене по-рано от останалите органи. Други имат „стареещи мозъци“, докато при някои мозъкът остава сравнително млад. Възможни са и случаи, при които черният дроб запазва младежки характеристики, докато мускулатурата се влошава – или обратното. Почти всеки орган може да бъде първият, който показва признаци на ускорено стареене.
Какво означава това за здравето ни
Резултатите имат сериозни последици. Изследване на Станфорд показва, че хора с „остарели сърца“ имат значително по-висок риск от сърдечна недостатъчност, докато при по-младите хора с „млади мозъци“ рискът от деменция на старини е с около 80% по-нисък.
„Остаряването е изключително сложен процес“, казва д-р Хамилтън Се-Хуи О, ръководил проучването. Това е едно от първите практически приложими открития в една област, която досега бе по-скоро доминирана от спекулации и маркетингов шум – науката за човешкото стареене.
Биологична възраст срещу календарна
Става все по-ясно, че биологичната възраст – реалното състояние на организма – често се разминава с хронологичната (по рождена дата). Въпреки че двама души могат да са на една и съща възраст по документи, биологично техните тела могат да се различават с десетилетия.
„Всички познаваме 50-годишни, които изглеждат и се чувстват като на 35 – и други, които изглеждат на 65“, отбелязва д-р Томас Рандо, молекулярен биолог от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Тези разлики често се дължат на биологичната възраст, а не само на гени или начин на живот.
Молекулярни „часовници“ на стареенето
През последните години учените разработват така наречените „биологични часовници“ – алгоритми, които определят възрастта на организма въз основа на анализ на кръв, слюнка или други тъканни проби. Тези часовници идентифицират характерни молекулярни модели, характерни за определени възрасти.
Ако например генната активност на 40-годишен човек наподобява тази на повечето 30-годишни, той би се считал за биологично по-млад. Обратно – ако тя е сходна с тази на типичен 50-годишен, биологичната му възраст би била по-голяма от календарната.
Вече се предлагат десетки домашни тестове за определяне на биологичната възраст, макар че нито един от тях не е одобрен от американската Администрация по храните и лекарствата (FDA). Цената на някои от тези тестове достига 500 долара. Много учени са скептични към тяхната точност.
„Правил съм доста от тези тестове“, споделя д-р Нир Барзилай от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в Ню Йорк. „Резултатите варираха – от това, че съм с 20 години по-млад, до това, че съм с три години по-възрастен от действителната ми възраст.“
Стареене, което се разпространява в тялото
Изследване от 2020 г., публикувано в списание Nature, проследява молекулярните промени в 17 различни органа на лабораторни мишки. То показва, че органите остаряват с различна скорост – не само между отделните мишки, но и между различни клетки в рамките на един и същи орган.
Това подсилва убеждението, че стареенето не е линеен процес. Нещо повече – има предположения, че определени органи могат да „предават“ стареенето на други чрез биохимични сигнали.
Следващата стъпка е изследването да бъде приложено при хора – макар че проби от органи като мозъка е трудно да се получат при живи индивиди. Въпреки това, напредъкът е налице и ни приближава към разбирането как точно стареем – и как можем да забавим този процес.
