Учени идентифицираха ген в амигдалата, чиято свръхекспресия може да предизвика тревожност. Лечението на този ген при мишки доведе до незабавна промяна в поведението им, показва ново изследване.
Тревожността засяга стотици милиони хора по света, включително над 40 милиона възрастни и 4 милиона деца само в САЩ. Някои психолози дори я определят като епидемия. Докато многобройните тревожни заглавия и социалните медии допринасят за усещането за напрежение, досега точният биологичен механизъм зад тревожността оставаше неясен.
Свръхактивирането на амигдалата – мозъчната структура, която обработва емоционалните стимули – задейства възпалителни реакции при стрес, а това от своя страна често е свързано с тревожност и депресия. Стресът може да наруши и баланса на невротрансмитери като серотонин и адреналин, като антидепресантите частично компенсират тази дисфункция. Но досега липсваше конкретен генетичен маркер, който да обясни тези процеси.
Неврологът Хуан Лерма от Института по невронауки в Сан Хуан де Аликанте, Испания, и неговият екип откриха, че свръхекспресията на гена Grik4 може да постави мозъка в състояние на хронично напрежение. Grik4 кодира протеин, който действа като невротрансмитер и възбужда невроните. Когато този процес премине границата на нормалната активност, се появява свръхвъзбуждане на амигдалата.
Лерма и екипът му насочили лечението към базално-латералното ядро на амигдалата при генетично модифицирани мишки с допълнителни копия на Grik4. Тези неврони, известни като пирамидални, са ключови за когнитивни функции като памет и учене след стресови ситуации.
Резултатите показват, че мишките със свръхекспресия на Grik4 проявяват тревожност, депресия, социални дефицити и нарушена възбудимост на амигдалата. След инжекции, които нормализират нивата на гена, невроните започват да комуникират правилно, а симптомите на тревожност и социално оттегляне изчезват. Ефектът е наблюдаван както при лабораторно модифицирани, така и при диви мишки, склонни към тревожност.
„Дори малки промени в активността на специфични неврони в амигдалата могат да нарушат веригата и да предизвикат обратими симптоми на тревожност. Това откритие предлага нова цел за терапията на афективни разстройства“, обяснява Лерма.
Следващите изследвания ще разгледат ролята на други мозъчни области, като хипокампуса, в регулирането на тревожността. В бъдеще подобни подходи могат да се адаптират и за хора, но засега упражнения за дълбоко дишане остават полезна стратегия за справяне със стреса, пише БГНЕС.
