Ново научно изследване на гръцки учени разкрива както ползите, така и потенциалните рискове от постенето – практика, широко разпространена сред милиони православни християни по света, особено по време на Великия пост.
Проучването е проведено от Изследователския център за биомедицински науки „Александър Флеминг“ и се фокусира върху влиянието на хранителен режим без животински продукти върху човешкия организъм. Според водещия изследовател Антигони Дима, основната цел е била да се проследят биологичните промени, които настъпват при спазване на традиционния пост.
Изследването, реализирано в Солун, обхваща общо 411 участници. От тях 200 души спазват пост редовно – средно около 190 дни годишно, докато останалите 211 не следват хранителни ограничения. Участниците са наблюдавани в два периода – при нормално хранене и след четири седмици пост, което позволява прецизно сравнение на резултатите.
Данните показват значително подобрение в някои ключови здравни показатели. Нивата на общия и така наречения „лош“ холестерол са намалели с близо 10%. Освен това се наблюдават положителни промени във функциите на черния дроб и бъбреците.
Според учените постенето може да оказва благоприятно влияние върху имунната система и дори да „препрограмира“ метаболизма на молекулярно ниво. Отчетени са и изменения в нивата на хормони и протеини, свързани със стреса и обмяната на веществата, включително окситоцин.
Въпреки обнадеждаващите резултати, изследването посочва и някои потенциални рискове. Част от показателите, свързани със здравето на костите, изискват допълнително проучване. Специалистите подчертават, че ефектът от постенето може да бъде различен при отделните хора, като генетичните фактори играят съществена роля.
Експертите препоръчват преди предприемане на сериозни промени в хранителния режим да се потърси консултация със специалист, за да се избегнат нежелани здравословни последици.
