Учени разработиха саморазграждаща се пластмаса, която според тях ще помогне за намаляване на замърсяването, предаде Би Би Си, цитирано от БТА.
Полиуретанът се използва за много неща – от калъфите за телефони до маратонките, но е труден за рециклиране и основно попада на сметището.
Ново научно решение може да помогне за проблема с разграждането на изкуствения материал.
Изследователи разработват вид пластмаса, която може да се самоунищожава. Това се случва чрез влагане на спори на бактерии, които я употребяват като хранителна среда.
Спорите остават неактивни по време на полезния живот на пластмасата. Но се съживяват и започват да разграждат продукта, когато стартира процесът на разлагане.
„Има надежда, че можем да намалим замърсяването с пластмаса в природата“, каза изследователят Хан Сол Ким от Калифорнийския университет в Сан Диего.
Допълнително предимство може да бъде и това, че спорите увеличават здравината на пластмасата.
„Нашият процес прави материалите по-здрави, като удължава полезния им живот“, каза изследователят Джон Покорски. „След като пластмасата вече е негодна за употреба, можем да я елиминираме от околната среда, независимо от начина на изхвърляне.“
Видът на бактерията, която се добавя е bacillus subtilis. Тя е широко използвана като хранителна добавка и пробиотик.
Въпреки разработването на биоразградими алтернативи, някои учени смятат, че идеята не може да разреши проблема със замърсяването. Според тях по-добре е да се намали количеството на използвана пластмаса.
В Канада приключи предпоследният кръг от преговорите на ООН за бъдещ договор за пластмасите, чиято цел е да се постигне глобално споразумение за справяне със замърсяването.
Професор Стив Флечър от университета в Портсмут, каза, че най-ефективният начин е да се постигне съгласие за намаляване на производството й в световен мащаб.
„Трябва да се внимава с подобни частични решения, които биха могли да създадат впечатлението, че трябва да се притесняваме по-малко за замърсяването с пластмаса“, каза той пред Би Би Си.
Изследването е публикувано в списание „Нейчър къмюникейшънс“ (Nature Communications).
