Въпреки че много ултрапреработени храни – безалкохолни напитки, бонбони, енергийни блокчета, кисело мляко с плодов вкус, замразена пица и готови ястия – задоволяват желанието за сладко, мазно и солено, нови изследвания показват, че тези продукти могат да бъдат особено вредни за сърцето и мозъка. Те влияят негативно върху настроението и когнитивните способности, повишавайки риска от сериозни заболявания.
Какви са последиците?
Последният метаанализ, публикуван в BMJ, представя тревожни резултати. Изследователите установяват, че по-високата консумация на ултрапреработени храни е свързана с повишен риск от:
- Сърдечносъдови заболявания,
- Диабет тип 2,
- Затлъстяване,
- Хрипове и респираторни проблеми,
- Тревожност и депресия,
- Нарушения на съня.
Друго мащабно проучване от Бразилия, обхващащо 10 775 души, показва, че консумацията на едва 20% от дневните калории чрез ултрапреработени храни води до 28% по-бърз когнитивен спад. Още по-притеснителни са резултатите от изследване във Великобритания, според което рискът от деменция нараства с 25% за всеки 10% увеличение на консумацията на ултрапреработена храна.
Защо ултрапреработените храни са опасни?
Освен че съдържат прекомерни количества сол, захар и наситени мазнини – основни причинители на хронични заболявания, – тези продукти могат да засегнат и мозъчната функция. Изследванията показват, че:
- Те допринасят за съдова деменция (намален приток на кръв към мозъка);
- Някои добавки като изкуствени подсладители и мононатриев глутамат пречат на производството на невротрансмитери като допамин, норепинефрин и серотонин, което влияе върху психическото състояние;
- Хранителните компании създават тези храни така, че да предизвикват зависимост – подобно на цигарите и алкохола.
Как да различаваме храните?
Класификационната система NOVA помага да се идентифицират нивата на преработка:
- Минимално преработени храни – пресни или замразени плодове, зеленчуци, месо, морски дарове, яйца.
- Преработени храни – хляб без консерванти, сирена, консервирани зеленчуци.
- Ултрапреработени храни – газирани напитки, индустриално произведени закуски, готови ястия, сладкиши, бонбони, енергийни напитки.
Как да намалим консумацията на ултрапреработени храни?
Според експертите, първата стъпка е осъзнатостта. Ултрапреработените храни са създадени, за да бъдат изключително вкусни и пристрастяващи, но има начини да ги избегнем:
- Планирайте храненията си – три основни хранения и една-две здравословни закуски дневно.
- Избирайте по-малко преработени алтернативи – например ядки и сезонни плодове вместо пакетирани снаксове.
- Четете етикетите – изберете продукти с по-кратък списък от разпознаваеми съставки.
- Внимавайте с маркетинговите стратегии – много компании използват ярки цветове и познати герои, за да привлекат вниманието, особено на децата.
Ултрапреработените храни са неразделна част от съвременния начин на живот, но осъзнатата им консумация е ключова за по-добро здраве. Намаляването на тези продукти в диетата може да доведе до по-добро физическо и психическо състояние, по-дълъг живот и по-високо качество на ежедневието.