В математиката лъжата не минава – или нещо е вярно, или не е. В политиката обаче „умно-красивите“ превърнаха лъжата в стил на общуване. Те не спорят с факти, а с мантри. И най-любимата им е тази за „ужасните“ недействителни гласове при хартиените бюлетини.
Според тях България била затънала в неграмотност, защото хората не можели да отбележат едно Х на хартия. Само че данните на ЦИК казват друго. На парламентарните избори през 2021–2024 г. средният дял на недействителните хартиени гласове е 3,5%. Това не е „катастрофа“, това е нормално за страна с нашата образователна картина. В Германия са около 2%. Разликата не е между „модерни“ и „ретроградни“, а между подготвени и неподготвени общества.
Истинският проблем е на местните избори за общински съветници – там недействителните гласове стигнаха 15%. Но не заради „простия народ“, а заради гениалната идея от 2015 г. да въведат преференции, които масово се отбелязват без партия. Резултатът? Инвалидизиран вот по дизайн.
И тук идва върхът на лицемерието:
Ако толкова ви плаши 15% недействителни гласа – защо точно на тези избори не се гласува с машини?
На местните избори през 2023 г. машините бяха изхвърлени, а хората гласуваха само с хартия. Значи не им пука за недействителните гласове. Пука им за контрол.
В Европа машините ги махат. У нас умно-красивите искат нови – със скенери за 50 милиона. Уж за „честност“, а всъщност за да извадят от вота онези над 700 000 души, които отпаднаха след 2021 г. – бедни, възрастни, хора от махалите. Неудобните.
После същите хора излизат по телевизиите и говорят за „демокрация“.
Не, това не е демокрация. Това е социална селекция с претенция за морално превъзходство.
Ако поне имаха смелостта да кажат:
„Не искаме всички да гласуват.“
Тогава спорът щеше да е честен. Но те предпочитат да се крият зад мита за „недействителните бюлетини“ и да обясняват как народът бил твърде прост за хартия, но достатъчно умен за техните машини.
