Началото на 1997 г. остава една от най-драматичните страници в съвременната история на България. Периодът на хиперинфлация, масови банкови фалити и пълно обезценяване на спестяванията доведе до кулминацията на общественото недоволство – щурма на Народното събрание на 10 януари.
За събитията от първо лице в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ разказа Стефан Софиянски – тогавашният кмет на София, който по-късно пое тежката отговорност на служебен министър-председател.
„Помня всичко минута по минута“, сподели Софиянски. Всичко започва рано сутринта с телефонно обаждане от вътрешния министър в оставка Николай Добрев: „Стефане, направи нещо, става страшно“. Макар в началото протестът да е изглеждал овладяем, към обяд ситуацията излиза извън контрол.
Софиянски описва хаоса пред парламента – нерешителността на полицията и първите сблъсъци, провокирани от опит на депутат да напусне сградата. Заедно с новоизбрания президент Петър Стоянов, те се опитват да спрат тълпата физически. „Хванати за ръце, молехме хората да не влизат. Страхувахме се от погром“, спомня си той. Въпреки това, след употребата на сълзотворен газ, протестиращите нахлуват в парламента.
Най-мрачният момент настъпва през нощта, когато полицейски подкрепления от страната започват масови побоища над демонстрантите. „В тази нощ нямаше нищо добро. Това беше мъка – българи срещу българи“, заяви Софиянски, уточнявайки, че армията е била там само за респект и не е участвала в насилието.
Политическата криза приключва на 4 февруари с решение за предсрочни избори. Софиянски признава, че поемането на поста служебен премиер е било огромен риск – доларът е достигал 3 000 лева, а икономиката е била в колапс.
„Водеха се разговори с много хора, но всички отказаха. Александър Божков например отказа да бъде премиер. Аз приех само при едно условие – сам да определя екипа си“, разказа той. Така се формира кабинетът, който подготвя въвеждането на валутния борд – мярка, спасила страната от пълно унищожение.
Днес Софиянски смята, че макар посоката на България да е правилна, темпото е незадоволително. По отношение на актуалната тема за еврозоната, той запазва критична позиция: „Силната икономика трябва да предхожда членството, а не обратното.“
Бившият политик завърши с призив към настоящите държавници да работят за стабилност, за да „кипи България от работа, а не от кризи“ и никога повече да не се повтаря срамът от януарските събития.
