С окончателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) приключи делото за смъртта на 52-годишната Милена Петрова, заместник-директорка на пловдивско училище, която беше блъсната и убита на пешеходна пътека. Шофьорът, причинил трагичния инцидент, получи условна присъда от една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.
В ефира на „Здравей, България“ синът на загиналата, Георги Петров, изрази своето дълбоко разочарование и болка от съдебното решение. Според него действащото законодателство е така формулирано, че позволява намирането на „вратички“, които водят до подобни несправедливи, според него, изходи.
Трагедия и съдебна одисея: От ефективна до условна присъда
Трагедията, отнела живота на уважавания педагог, се разигра преди повече от две години. Тогава младият шофьор, едва с тримесечен стаж зад волана, блъска смъртоносно жената, докато тя отива на училище. Данните от разследването сочат, че той е управлявал автомобила си с малко над разрешената скорост.
Първоначално съдът на първа инстанция постанови ефективна присъда затвор. Впоследствие обаче две други съдебни инстанции промениха решението, стигайки до окончателната условна присъда.
Георги Петров не скри възмущението си от този обрат: „По закон наказанието е от 3 до 15 години. Поради ред смекчаващи вината обстоятелства това трябва да бъде намалено до минималния срок – три години. Въпросът е, че прескачайки от едно на друго нещо, лека-полека преминахме до това да редуцираме присъдата до една година и накрая да я направят условна.“
Шокиращо поведение в съдебната зала и променени животи
Синът на жертвата разказа и за „абсурдното“ поведение на един от съдиите в Апелативния съд. „Той буквално се подхилкваше, смееше се, говореше си нещо с негови колежки. Поведението му беше на човек, който се чуди какво ще закусва след малко, а не който изслушва показания за случай, в който е умряла напълно здрава 52-годишна жена“, сподели Георги Петров с видима болка.
За Георги Петров този случай е променил живота му из основи. „Истината е, че аз не съм шофирал от известно време. Това е нещо, за което се сещам, когато пресичам на пешеходна пътека, когато жена ми отива на работа или дори когато отивам да напазарувам. Постоянната мисъл, че един миг на разсеяност или безотговорност може да доведе до фатален изход“, сподели той.
Според него, единственият начин да се промени ситуацията с „войната по пътищата“ е чрез фундаментална промяна в закона, която да предвиди по-строги наказания и ясни правила за тяхното прилагане. Само така може да се гарантира справедливост и да се предотвратят бъдещи трагедии.
