Десетки шофьори от Узбекистан вече са назначени в столичния градски транспорт. С доходите си в България те не само се издържат, но и подпомагат семействата си в родината.
Темата за вноса на чуждестранни кадри стана актуална по време на протестите и блокадите на столицата заради недоволството в транспортния сектор. Въпреки призивите за по-високи заплати, експерти предупредиха, че недостигът на шофьори остава сериозен проблем.
Един от новоназначените е Нуридин Тордеевич, който от няколко месеца управлява електробус по линия 288. Все още говори български на базисно ниво – основно думи, свързани с продажбата на билети – но споделя, че постепенно започва да разбира езика.
Той пристига от Ташкент – столицата на Узбекистан, страна с население над 37 милиона души, където заплатите са далеч по-ниски от тези в България.
По думите му, средното месечно възнаграждение в Узбекистан е около 700–800 долара. В София обаче получава близо 1500 долара за стандартен 8-часов работен ден. Преди това е работил и в Русия срещу заплата от около 1200 долара. У дома го чакат съпруга и три деца. Заедно с него в България са пристигнали още 20 узбекистански шофьори.
Според ръководството на депото, адаптацията в началото не е била лесна, но резултатите са налице.
„В началото беше трудно, което е напълно нормално. Но към момента се справят отлично с поставените задачи“, коментира инж. Тихомир Вълов, началник на тролейбусно депо „Искър“, цитиран от Нова телевизия.
Тъй като Узбекистан не е член на Европейския съюз, при пристигането си водачите трябва да преминат процедура по подмяна на шофьорските си книжки, за да могат да упражняват професията си у нас.
„За тях България е като Дубай. В началото бяха впечатлени – не бяха виждали мол, заведох ги, и останаха очаровани. Желанието им е да останат да работят тук, а някои дори искат да доведат и семействата си“, допълни инж. Вълов.
Сред пътниците в столичния градски транспорт отношението към чуждестранните шофьори е разнообразно. Някои предпочитат български водачи, защото „познават по-добре пътищата и знаците“. Други обаче приветстват чужденците, с мотива: „Няма да стачкуват и поне ще има кой да ни вози“.
