Тези дни на плажа в Бургас изплува 90-сантиметрова акула, която втрещи местните хора. Притесненията им не са, че може да нападне някого, а че морето е мръсно, което може да е накарало рибата да излезе на плитчините, за да търси кислород.
Често явление е мъртви делфини, оплетени в
рибарски мрежи и с отрязани перки, да изплуват на брега, но не и живи акули.
Обясненията на местни рибари са, че най-вероятно акулата се е заблудила и е заседнала в пясъка.
Морският хищник се оказа жив и бе върнат в морето.
По принцип черноморските акули не са опасни и хората не се притесняват, ако ги доближат в морето, което се случва много рядко. Те се хранят с раци и дребни риби и досега няма случай да са нападали рибари или плажуващи.
Въпреки размерите си акулата в Черно море не е абсолютният хищник за разлика от бялата в Световния океан, която е на върха на хранителната верига. В наши води най-хищната риба е леферът, която яде всичко наред, дори да е сита.
През последните години обаче популацията на черноморската акула намалява, казват специалисти.
Според доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН данните за това са оскъдни и се базират предимно на аналитичен анализ от разкази на рибари, които твърдят, че хващат все по-малко акули.
„Нямаме точни данни колко е биомасата им и къде са имиграционните им пътища в Черно море. Но е добре да се направи по-задълбочено изследване, като се използват включително и съвременни проследяващи устройства“, казва доц. Райков.
В Черно море само България и Румъния ловят акули в промишлени количества и отчитат колко хващат. За Русия няма данни, хищната риба не е обект на целеви улов и попада случайно в мрежите покрай улова на други морски обитатели.
„Затова при липса на яснота за улова, на практика не може да се въведе адекватно управление на този вид риба“, обяснява експертът от Института по океанология.
Но въпреки че няма точни данни за състоянието на акулите, е категоричен, че популацията на черноморска акула чувствително е намаляла през последните години.
Според рибари навремето на всеки трал се хващала по една малка акула. В България има 40 плавателни съда, регистрирани за улов на акули, но само 7 извършват тази дейност, което също е показателно.За ихтиолозите няма категорично обяснение защо популацията на акула намалява.
„Акулата чувствително намалява през последните години. Нямам експертно обяснение, но моето лично мнение е, че причината е в изчезващата цаца, с която рибата се храни подобно на другите дънни риби като калкана, ватоса, морската котка“, казва старият морски вълк и неформален кмет на рибарското селище Ченгене скеле Димитър Янчев.
В действителност от храна за котките напоследък цацата се превърна в деликатес. През последните 2-3 години истинско чудо е да се намери нормална цаца по магазините. Обикновено се хващат много малки екземпляри, които дори за чипс не стават. Според Янчев причината за изчезващата цаца е прекомерният й улов, който пък се отразява върху популацията на акулата.
У нас акулите се ловят с парагади (дълга линия с куки за примамки, прикрепени на интервали), които се спускат на дъното с голямо количество стръв. Това е уред с много куки, заредени с дребна риба, предимно илария или сафрид.
Вадят се през 2-3 дни, когато се проверява дали акулите са се хванали на стръвта.
Тъй като се ловят много навътре в морето и на голяма дълбочина, уловът им е свързан с изразходване на голямо количество нафта и затова малко рибари се заемат да превърнат улова на акули в бизнес.
Според специалисти, ако има по-ясна картина за състоянието на акулите в Черно море, може да се мисли за въвеждане на квоти за улова им, както е при калкана, за да не изчезнат.
„Ние можем само да дадем сведенията и препоръките, но квотите се решават от изпълнителната власт“, казва доц. Райков. И обяснява, че една акула достига полова зрялост, когато стигне 90 см. Това е минималната дължина, под която може да се въведе забрана за улов на акули, ако някога се стигне до това.
Най-големите акули в Черно море стигат до метър и половина
Екземпляри с такива размери рядко се срещат, но затова пък могат да се видят препарирани като декор в някои морски кръчми у нас.
Най-често срещаната акула в Черно море е от вида катран, която не е агресивна, ако не бъде провокирана. Крайник не може да отхапе, както правят братовчедите в топлите морета. По-рядко се среща видът котешка акула, която също е безобидна.
Понякога навлиза от Средиземно море, но се среща само край бреговете на Турция. Черноморската акула живее до 15-17 години и средното тегло е около 7-8 кг. Смята се за деликатес.
Не е от скъпите риби като калкан и лефер, но рядко присъства на българската трапеза. Килограмът върви между 12 и 14 лв. и резки скокове в цената няма.
Лови се целогодишно. На рибните пазари в Бургас се среща предимно филе на шайби, но бургазлии харесват най-много коремчето, което се продава по-рядко.
Доц. Райков е категоричен, че акулата трябва да се яде прясна. В този вид обаче рядко се намира, предлага се предимно замразена.
Консумацията веднага след улов е най-препоръчителна, тъй като акулите имат несъвършена пикочно-полова система и с течение на времето в тялото им се образува голямо количество урина, която мирише, а оттам и месото леко горчи.
Затова познавачите използват предимно перките за рибена чорба, тъй като в тях не се концентрира урея.
