Пловдивска област остава регионът с най-сериозни предизвикателства в обучението на деца, за които българският език не е майчин. Това стана ясно на брифинг в Пловдив, на който министърът на образованието Красимир Вълчев, областният управител проф. Христина Янчева и началникът на РУО – Пловдив Иванка Киркова проведоха среща с над 100 образователни медиатори от областта, съобщава NewsPoint.bg.
По думите на министър Вълчев Пловдивска област е територията с най-висок дял на ромски деца и с най-много училища и детски градини, определени като такива с концентрация на ученици от уязвими групи. Основният критерий – образователното ниво на родителите – продължава да влияе силно върху мотивацията и нагласите към обучението.
„Тук работят и най-много медиатори, като държавата вече осигурява постоянни средства за тяхната заетост. Това са хора от самите общности, които имат доверие и могат да въздействат там, където институциите трудно достигат,“ подчерта Вълчев.
Според него Механизмът за обхват, въведен през 2017 г., дава резултати, но те остават неравномерни. Най-сериозните затруднения се наблюдават в предучилищната възраст, където през последните години се отчита отстъпление в посещаемостта.
Министърът отправи апел към кметовете да бъдат по-активни, тъй като именно те са работодатели на директорите на детските градини и имат ключова роля в осигуряването на присъствие.
„Имаме значителен дял първокласници, които не владеят български език на минимално комуникативно нивои не са посещавали достатъчно дълго детска градина. Учителите в началния етап трудно успяват да наваксат този дефицит,“ посочи Вълчев.
Затова се предлага въвеждане на Езикова интеграция – нов механизъм, който ще включва тест за владеене на български език при преминаване от детска градина в първи клас или при завръщане от чужбина.
Според модела:
-
деца с лек дефицит ще преминават през около 200 часа допълнително обучение,
-
при по-сериозни затруднения – 500 часа,
-
а при пълно непознаване на езика може да бъде въведена подготвителна година с 800–900 часа обучение, подобно на практиката в други държави.
„Това е крайна мярка, която искаме да избегнем, затова направихме подготовката от 4-годишна възраст задължителна и въведохме безплатни детски градини,“ допълни министърът.
Той подчерта, че работата на медиаторите остава ключова за ежедневното присъствие на учениците в училище и за преодоляване на социално-културните бариери.
