На 1 януари източноправославната църква отбелязва Васильовден, известен още като Сурваки.
Народната традиция свързва празника на св. Василий с обичая сурвакане. В нощта преди празника млади мъже обикалят къщите и сурвакат стопаните, като на самия ден това правят и групи от деца.
Сурвакарите носят специални дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои райони на страната вместо дряновица се използват клонки от крушово дърво, наречени крушевици. Народът смята дряновото дърво за символ на здраве, защото е едно от първите дървета, което напъпва и разцъфва през пролетта, а плодовете му се берат последни.
Заедно с Коледа, Сурваки се причислява към най-мистичните български празници. Повечето ритуали и обреди, извършвани през този ден, носят духа на старите българи. На обредната трапеза обикновено се приготвят: варена свинска глава, пача, баница, пита, пуйка или кокошка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи и ошав.
На Васильовден имен ден празнуват: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил и Царила.
