Въвеждането на еврото в България може да срещне трудности в селските райони, особено при техническото превалутиране в магазините и работата с възрастните хора. Това мнение изрази доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН в предаването „България сутрин“. Според него, проблеми могат да възникнат през първите седмици, до месец след преминаването към единната европейска валута.
Скептицизъм относно регулациите за цените и произхода
Доц. Боюклиев изрази скептицизъм относно законовите промени, целящи контрол върху надценките: „Скептичен съм, всъщност това е един закон недоносче – има понятие „български хранителни продукти“, а никъде не е описано какво точно означава то. Ако внеса масло и го пакетирам тук, то става ли българско? Също така, никъде не е дефинирано понятието „спекула“ – то липсва, освен в отменен закон от 1993 г.“
Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“ подчерта в ефира на Bulgaria ON AIR, че изискването за 50% българска продукция ще доведе само до негативи. „На 1 март тази година имаше ягоди на високи цени, но ги имаше. С изискването за 50% българска стока, догодина ягоди по това време няма да има. Всякакъв опит за регулация на пазара ни връща 35 години назад“, даде пример Николов.
Той е категоричен, че не трябва да има фиксирана надценка от 20%, тъй като организацията и логистиката са различни за всеки продукт. „Има неравнопоставеност, потребителите сме слабата страна. Ние трябва да бъдем овластени, подсилени, за да сме равни на търговеца и чрез избора си да решаваме. Търсенето е ограничено от информационната асиметрия. Аз не мога да обикалям магазините и да търся кое къде колко струва“, заяви Богомил Николов.
Събеседниците са единодушни, че има много добри европейски практики, от които България може да почерпи опит, за да бъде защитен клиентът.
Подпомагане на родното производство като решение
И двамата експерти изразиха позиция, че замирането на българското земеделие и животновъдство оказва негативно влияние върху цените в магазините.
„Една верига търси на едро, но когато няма достатъчно производство, се появяват прекупвачите по веригата. От едната страна са дребните производители, от другата са магазините, а по средата има купувачи. Ако 50 фермери се кооперират и сключат договори директно с веригите – това е вариант. По веригата се изсмуква стойност, но нямаме достатъчно производство. Най-лесно и бързо може да се информират потребителите, така че те да натискат пазара“, каза Николов.
Доц. Огнянов призова министъра на земеделието и храните да посети Женския или друг пазар и да провери каква част от предлаганите стоки са собствено или родно производство.
