Три години след грандиозната реставрация на Епископската базилика на Филипопол, един от най-значимите исторически обекти в Пловдив, ситуацията е плачевна. Вместо да бъде гордост за града и неговите жители, базиликата и прилежащият ѝ парк се превърнаха в пример за пренебрежение и нехайство. Милиони левове, изхарчени за възстановяването на обекта, явно са отишли на вятъра, а резултатът е срамно състояние, което засяга не само културното наследство, но и безопасността на гражданите.
Ръждясали табели, напукани лога и течаща ръжда
На първо място, външните стени на базиликата, които трябва да носят послания на историята и вярата, са покрити с ръждясали табели. Течещата ръжда се е разпространила по цялата стена, което не само нарушава визуалното впечатление, но и поставя под въпрос качеството на използваните материали. Логото на обекта, направено от евтино фолио и залепено на стъклата, е напукано и нацепено, което е жалко зрелище за всеки посетител. Това ли е стандартът, който местната власт приема за културно наследство?
Детският парк – опасен за децата
Прилежащият парк, който трябва да бъде място за отдих и забавление за деца и семейства, е в още по-лошо състояние. Част от детските играчки са счупени, а острите им части представляват пряка опасност за децата. Пързалката е разлепена в долната част, а единственото дърво в парка го няма, защото е счупено. Това ли е грижата на общината за своите граждани?
Чешмите, които никога не работили
Около самия обект има чешми, които не работят от самото начало на реставрацията. Въпросът е: как е възможно толкова голям проект да бъде завършен с толкова очевидни пропуски? Кой е отговорен за това и защо никой не е предприел действия за поправката им?
Въпросът към местната власт: Къде отидоха парите?
Екипът на NewsPoint Media отправя пряк въпрос към местната власт: след като са изхарчени милиони левове за реставрацията на Епископската базилика, защо резултатът е толкова калпав? Защо са използвани толкова евтини и некачествени материали? Няма ли гаранция за извършената работа и защо фирмата, която е изпълнила проекта, не е задължена да възстанови щетите?
Няма ли отговорност?
Този случай не е просто пример за лоша реставрация, а за системен проблем на липса на отговорност и контрол. Кой следи за качеството на изпълнението на такива проекти? Кой носи отговорност за провала? И най-важното – кога ще бъдат предприети действия за поправка на всички тези пропуски?
Епископската базилика на Филипопол заслужава да бъде третирана с уважение и внимание, защото тя е част от историята ни. Но докато местната власт продължава да пренебрегва своите задължения, този обект ще остане символ не на величието на Пловдив, а на нехайството и безотговорността на тези, които трябва да го пазят.
Всички са еднакви крадци и безхаберници