На 15 юни отбелязваме Видовден – празник, който носи в себе си послание за справедливост, възмездие и морално възстановяване. Всеки е чувал предупреждението „Ще дойде Видовден“, което и днес се използва като символично напомняне, че рано или късно всеки ще понесе последствията от своите действия – било добри или лоши. Народът вярва, че истината винаги излиза наяве, а неправдата – макар и временно ненаказана – ще бъде изкупена.
Митологията на Видовден
Според българските народни вярвания, Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей. Докато те вършат пакости, тя е тази, която вижда всичко и не пропуска да накаже извършеното зло. Оттук произлиза и фразата „Ще дойде Видовден“ – денят, в който възмездието настъпва, дори и със закъснение. Както гласи поговорката: „Господ забавя, но не забравя.“
Традиции и вярвания
В миналото хората вярвали, че на Видовден не трябва да се започва никаква нова работа. Целта била да се омилостивят небесните сили и да се предпазят домовете и реколтата от природни бедствия, най-вече градушки. Смятало се е, че празникът носи енергия на обновление, но и на изпитание.
Произходът на Видовден се корени в езически времена и се свързва с култа към Слънцето. Според традицията хората посрещат изгрева, вярвайки, че слънчевите лъчи в този ден носят здраве, сила и плодовитост. Млади моми изнасяли част от чеиза си и го простирали по оградите – не само за да бъде „огрян“, но и за да бъде забелязан от момците и съседите.
Любовна магия и ритуали за хубост
Както много други летни празници, Видовден е съпътстван от любовни гадания. В навечерието на деня момите събирали „видовенска“ вода – утринна роса, събрана от листата на растения. С нея се миели, вярвайки, че ще направи косите им по-гъсти и лицата им по-красиви.
Популярен ритуал включвал и три стръка от растението шавар, които се наричали с имената на трима любими момци. На сутринта момичето проверявало кой стрък е пораснал най-много – вярвало се, че с този младеж ще се задоми до края на годината.
Видовден и здравето на очите
Днес Видовден се чества най-активно в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граово празникът има допълнително значение – той се почита като ден за предпазване от очни заболявания и слепота. Смята се, че тази традиция има европейски корени. На Видовден хора със зрителни проблеми стават още в зори и измиват очите си с капки от роса, отърсена от свежи зелени клонки. Легендите разказват, че така много хора са „прогледнали“ – и буквално, и преносно.
Имен ден празнуват:
На този ден празнуват хора с имена: Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
