Ценовата карта на Европейския съюз през 2024 г. показва минимални изменения спрямо предходните години. Докато повечето западноевропейски страни продължават да поддържат нива над средното за Съюза, България и Румъния остават значително под него – с около една трета по-ниски потребителски цени. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), базиран на индекса на ценовите равнища за последните три години.
Данните очертават двойна тенденция в рамките на ЕС: държавите с традиционно високи цени като Дания, Люксембург и Швеция постепенно се приближават към средноевропейското равнище, докато страни от Централна и Източна Европа, включително Полша и Унгария, регистрират ускорена конвергенция заради по-бърз икономически растеж и по-висока инфлация.
На този фон България също се доближава до средното ниво, макар и с по-бавни темпове – едва с 0,5 пункта спрямо 2023 г. Страната обаче продължава да отчита необяснимо високи цени на някои ключови храни. През 2024 г. цените на млякото, сиренето и яйцата в България достигат 126% от средното за ЕС, а тези на маслата и мазнините – 118%. Това поставя под съмнение ефективността на местните пазари и конкуренцията в тези категории.
За сравнение – средните цени на хляб, месо и плодове в България се движат между 73% и 75% от европейските нива. Тоест, хранителните продукти не поскъпват равномерно – някои остават значително по-достъпни, докато други дори надвишават средното за ЕС, при положение че доходите в страната са около 50% от европейските.
В последните години се наблюдава ясно изразен процес на ценово сближаване на България със Съюза. През миналото десетилетие ценовият индекс на страната се движеше в диапазона 49–53%, като през 2021 г. достигна 55%, а през 2023 г. – 60%. Ускорението съвпада с периода на повишена инфлация след руската инвазия в Украйна, като ефектът се усети особено силно в държави с по-нисък стартов базис като България.
Най-ниски ценови равнища през 2024 г. продължават да се отчитат в България и Румъния – съответно 60% и 64% от средното за ЕС. В същото време средното равнище на цените в ЕС съвпада с това в Естония, докато повечето западноевропейски икономики (без Италия, Испания и Португалия) се нареждат над него.
Разликите обаче са още по-съществени при отделните групи стоки и услуги. В секторите на жилищните разходи и здравеопазването България е с едва 38% и 44% от европейското ниво, докато при комуникациите съотношението достига 82%, а при храните и безалкохолните – 88%. Това показва, че въпреки относително ниските доходи, цените в някои потребителски сегменти са твърде високи, което ограничава реалната покупателна способност на домакинствата.
Особено внимание заслужават отклоненията при основните храни – тенденция, която се задържа трайно. Въпреки че още преди десетилетие цените на млечните продукти и яйцата в България се доближиха до европейските, през последните години те дори ги надвишават. При маслата и мазнините се наблюдава известно понижение спрямо пика от 2022 г., но те също остават над средното за ЕС.
Според анализа на ИПИ, тези устойчиви отклонения може да са сигнал за по-слаба ефективност на производствения и дистрибуционния сектор, както и за дефицити в конкуренцията на пазара на храни. Въпреки по-слабия инфлационен натиск през 2024 г., именно тези „проблемни зони“ не показват признаци на подобрение, а достъпността на основни продукти остава сериозно предизвикателство за българските домакинства.
