Върховният касационен съд (ВКС) остави без разглеждане искането на главния прокурор за възобновяване на дело на Софийския градски съд, като прие, че документът е подаден от орган без валидни правомощия. Производството по казуса е прекратено, а решението е окончателно, съобщават от сайта на ВКС.
Искането е свързано с дело, по което подсъдимият М. Ц. И. е постигнал споразумение със СГС и се е признал за виновен за разпространение и държане с цел разпространение на наркотични вещества. Прокуратурата настояваше споразумението и прекратяването на делото да бъдат отменени.
Защо ВКС отказва?
За да бъде разгледано едно такова искане, трябва да са изпълнени три условия едновременно:
-
Да се атакува акт, който може да се проверява чрез възобновяване.
-
Да е подадено от лице, което има право да го подава (легитимен субект).
-
Да е подадено в срок.
Съдът установява, че второто условие липсва – т.е. искането не е подадено от лице, което има право да го подава.
„Документът, изпратен във ВКС с вх. № 1794/25.07.2025 г., е подписан от заместник на главния прокурор, упълномощен със заповед на изпълняващия функциите (и. ф.) главен прокурор. Според ВКС обаче това пълномощие е правно невалидно, защото към датата на подписване изпълняващият функциите вече не е имал право да упражнява тази длъжност. Съдът подчертава, че допустимостта на искането зависи от три кумулативни условия – компетентен орган, срок и вид на атакувания акт. При проверката съдебният състав установява липса на процесуална легитимация.“
Решаващо значение има чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, който въвежда шестмесечен максимум, в който едно лице може да изпълнява временно функциите на главен прокурор. Този срок за конкретния и. ф. главен прокурор е изтекъл на 21 юли 2025 г.
ВКС уточнява, че разпоредбата има т.нар. несъщинско обратно действие – тя не отменя вече извършени действия, но регулира правомощията занапред. С изтичането на шестмесечния срок правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор автоматично се прекратяват.
Следователно всяко последващо разпореждане от негово име, включително упълномощаването на заместник да подаде искане за възобновяване, е невалидно. Това прави и самото искане процесуално недопустимо.
„Липсата на компетентност на и. ф. главен прокурор след 21.07.2025 г. компрометира възможността му да учредява валидно представителна власт…“, посочват върховните съдии.
Поради недопустимостта на искането съдът не разглежда неговата същност и директно прекратява производството. Решението не подлежи на обжалване.
