Върховният касационен съд остави в сила присъдата на Апелативен съд – Пловдив, с която наказанието на Иван Дачев беше увеличено от 7 на 15 години лишаване от свобода за убийството на неговата 95-годишна баба. Делото пред апелативната инстанция бе образувано по протест на Окръжна прокуратура – Пловдив.
С решение от 29 април 2025 г. Пловдивският апелативен съд отмени присъдата на Окръжен съд – Пловдив, с която Дачев бе осъден на 7 години лишаване от свобода за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда (чл. 124 от НК). Вместо това съдът го призна за виновен в умишлено убийство по чл. 116, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс. Установено е, че в периода 13–14 декември 2022 г. в Пловдив той умишлено е умъртвил Гена Кръстева, която е починала на 16 декември 2022 г. и е била в безпомощно състояние. За това деяние му е наложено наказание от 15 години лишаване от свобода.
Защитата на Иван Дачев обжалва решението пред ВКС с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно – за намаляване на наказанието, което според адвокатите е прекомерно. Те поддържат тезата, че пострадалата не е била в безпомощно състояние.
Върховният касационен съд обаче приема, че жертвата е била възрастна, частично парализирана и прикована на легло, което представлява безпомощно състояние, тъй като физическата ѝ немощ я е лишавала от възможността да се защити. Подсъдимият е бил наясно с това и е знаел, че тя се нуждае от постоянна помощ.
Съдът отхвърля и възражението, че подсъдимият се е грижил за пострадалата и че отношенията между тях са били добри. Напротив, доказателствата сочат, че Дачев често е отсъствал, а грижите за възрастната жена са били поемани от нейната внучка и наета болногледачка. Установено е също, че между подсъдимия и жертвата са възниквали чести конфликти. Поради това апелативният съд основателно е отхвърлил твърденията за особена загриженост, като е базирал изводите си на обективен анализ на доказателствата.
ВКС потвърждава, че апелативният съд правилно е установил фактическата обстановка, авторството на деянието и причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия фатален резултат.
Съдът приема за обоснован и изводът, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 116 от НК, а не по чл. 124, поради липса на непредпазливост относно настъпването на смъртта. Отхвърлено е и твърдението, че липсва мотив за извършване на престъплението. При побой, какъвто е случаят, се проявява активна агресия, която неизбежно носи емоционален заряд – гняв и раздразнение, което представлява достатъчен мотив.
Върховният касационен съд намира изводите на апелативния съд относно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, размера на наказанието и степента на обществена опасност на дееца и деянието за правилни и обосновани. Поради това присъдата на Иван Дачев е оставена в сила.
Решението на ВКС е окончателно.
