Приетата резолюция на Съвета за сигурност на ООН и идеята за създаване на международен Борд на мира, ръководен от президента на САЩ, Доналд Тръмп, е силно позитивна крачка към уреждане на конфликта в Близкия изток. Това заяви в интервю за предаването „Лице в лице“ на bTV арабистът и експерт по Близкия изток Владимир Чуков.
Арабистът коментира, че това е вторият етап от мирната декларация, подписана на 10 октомври в Шарм ел-Шейх.
Ролята на „Хамас“ и вътрешното напрежение в Израел
По думите на Чуков, отказът на „Хамас“ да подкрепи резолюцията показва, че организацията не желае да се разоръжи. Той смята, че ислямистката организация не е очаквала процесът да тръгне в тази посока. „В бъдещата Палестинска държава те няма да имат никаква роля“, коментира експертът.
Чуков подчерта, че в Израел има вътрешнополитическо напрежение заради текста в резолюцията, който ясно предвижда създаването на Палестинска държава. Крайнодесните министри в кабинета се противопоставят на документа, докато премиерът Бенямин Нетаняху балансира между различните позиции.
Въпреки публичните му изявления срещу палестинска държава, официалният офис на премиера е излязъл с декларация в подкрепа на резолюцията, отбеляза Чуков.
САЩ като основен посредник и геополитически ефект
Според експерта резолюцията формализира ролята на САЩ като основен посредник между израелци и палестинци – роля, която Вашингтон изпълняваше и през 90-те години. „Това е посредник, на когото Израел няма как да откаже. Те са зависими от САЩ“, отбеляза Чуков.
Той посочи и по-широк геополитически ефект – от отношенията между Израел и Турция до процесите в Сирия и възможното укрепване на американското присъствие там. Според него администрацията на Тръмп диктува правилата, включително в преговорите със Саудитска Арабия, където се обсъжда продажба на изтребители F-35.
Чуков смята, че една от основните цели на включването на думата „държава“ в резолюцията е да се избегне руско вето. Той припомни, че Москва някога е била водещ фактор в мирния процес, но днес ролята ѝ е минимална.
По думите му настоящото поколение арабски лидери, формирано през Студената война, постепенно се оттегля, което отваря пространство за нови подходи.
