Надценките при млечните продукти в търговските вериги достигат шокиращите 110%, алармира Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, в интервю за Агро.бг. Според него ситуацията в сектора е критична, а новият законопроект за агрохранителната верига е необходим и закъснял.
– Каква е вашата позиция относно Законопроекта за агрохранителната верига?
Този закон трябваше да бъде приет отдавна, категоричен е Михайлов. По думите му всички в България – политици, потребителски организации и дори самите търговски вериги – признават, че секторът страда от сериозни дисбаланси.
– Къде са основните проблеми?
Въпреки че се говори за „свободен пазар“, шест големи търговски вериги контролират 75% от пазара на храни, а при големи празници – до 90%. Това създава монополно положение, в което производителите и преработвателите нямат право на реални преговори – те са принудени да приемат условията, диктувани от търговците.
– Какви са надценките и влиянието върху крайната цена?
„Надценките при млечните продукти са шокиращи – в масовия случай са между 80 и 100%, а понякога стигат и до 110%,“ казва Михайлов. Пример: кашкавал, който излиза от мандрата за 14–15 лева, се продава по магазините за 28–30 лева. Сиренето се изкупува за 9–11 лв., а стига до потребителя за 19–21 лв.
„Половината от парите, които потребителят дава за храна, отиват при търговеца. Всички останали в хранителната верига делят другата половина – това не е справедливо“, допълва той.
– Има ли достатъчно българска суровина?
„Категорично – да“, уверява Михайлов. Той припомня, че през 2020 г., когато имаше регулация, изискваща 90% от млечните продукти в магазините да са български, нямаше нито един ден с дефицит.
Затова от асоциацията настояват този процент да бъде възстановен и не да остане 50%, както е заложено в новия законопроект. „Недопустимо е българско кисело мляко да се продава, произведено в Гърция или Румъния“, посочва той.
– Какви са рисковете пред сектора в момента?
Михайлов отбелязва, че засиленият контрол заради болести по животните е наложителен, но при липса на адекватни мерки страната рискува санкции от Европейската комисия и забрани за износ към ключови пазари като САЩ, Австралия и Близкия изток. Това би нанесло сериозен удар върху животновъдството и млекопреработвателната индустрия.
– Какво очаквате за бъдещето на сектора?
„Надяваме се на стабилност след кризите, които преживяхме – COVID, скоковете в енергията, войната в Украйна. Вярваме, че 2025 г. може да бъде повратна. Но най-важното е да се осигурят справедливи условия за всички участници в хранителната верига – от фермера до потребителя“, заключава Владислав Михайлов.
