Учени от Университета в Съри представиха ново изследване, което оспорва традиционното възприятие за времето като еднопосочна и линейна величина. В своята публикация в престижното списание Scientific Reports, те отбелязват, че основните закони на физиката не правят разлика между миналото и бъдещето. Времевата симетрия — идеята, че физичните процеси могат да се развиват еднакво в двете посоки — остава една от най-загадъчните характеристики на Вселената.
Времето: усещане или фундаментална реалност?
От векове насам времето се възприема като поток — от миналото, през настоящето, към бъдещето. Това разбиране е дълбоко заложено в човешкото съзнание и ежедневие. Но на фундаментално ниво физичните закони, включително уравненията на Нютон и уравнението на Шрьодингер в квантовата механика, не изискват определена посока на времето. Те работят еднакво добре, независимо дали „времето тече напред или назад“.
Това поражда логичния въпрос: ако природата не прави разлика между минало и бъдеще, защо тогава ние изпитваме времето като движение само в една посока?
„Стрелата на времето“ и ентропията
Обичайното обяснение за еднопосочността на времето се основава на Втория закон на термодинамиката — ентропията (мярка за безредие) в една затворена система винаги нараства. Именно това създава илюзията за необратимост: например счупена ваза не се връща обратно в първоначалното си състояние.
Но изследването на британските учени предлага нова перспектива. Те разглеждат възможността усещането за времева посока да произлиза не от самата реалност, а от начина, по който човешкият мозък възприема и обработва информация. Според тях „стрелата на времето“ може да е психологически ефект, а не физическа необходимост.
Времевата симетрия в контекста на разширяващата се Вселена
Анализирайки хипотетичен облак от свръхнагряти частици, разширяващ се заедно с Вселената, учените откриват, че процесът би изглеждал по същия начин, дори ако посоката на времето се обърне. Този симетричен модел повдига въпроса: възможно ли е реалността да включва паралелна Вселена, в която времето тече назад?
Една от смелите хипотези, свързани с Големия взрив, предполага именно това – че в началото са се образували два огледални свята: единият се развива „напред“ във времето, както го познаваме, а другият – в обратна посока.
Времето – загадка без отговор?
Макар тези идеи засега да остават в сферата на теоретичната физика, те предлагат провокативни прозрения за природата на времето и реалността. Ако нашето усещане за миналото и бъдещето е резултат от ограниченията на съзнанието, а не от обективни закони, това би променило начина, по който разбираме не само Вселената, но и самите себе си.
Засега пътуването във времето остава научна фантастика, а часовниците ни продължават да тиктакат напред. Но изследвания като това напомнят, че дори най-фундаменталните ни представи за света може да се окажат илюзия.
