Тревожни данни на Евростат за 2023 г., анализирани от Европейския синдикален институт и оповестени от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), показват, че общо 24% от работещите българи не могат да си позволят едноседмична почивка. Това е с над 34 хиляди души, или 3.8%, повече спрямо 2022 г., сигнализирайки за влошаваща се тенденция.
Нарастваща бедност по отношение на почивката в ЕС
Ситуацията е извънредна не само за България, но и за целия Европейски съюз. Над един милион работещи в ЕС са загубили възможността да си позволят едноседмична ваканция само за една година, алармират от ЕКП. Това е трето поредно годишно увеличение на този вид „почивка-бедност“ и означава, че 15% от всички работещи хора в Европа пропускат време със семействата си.
Според анализа, общо 41.5 милиона души в ЕС не са могли да си позволят лятна почивка през 2023 г., спрямо 40.5 милиона през 2022 г. Най-голям е броят на засегнатите в Румъния (близо 4 млн.), следвани от Унгария, Португалия и Гърция. България заема четвърто място с 945 717 работещи, лишени от възможност за почивка.
Социален договор под натиск: Призив за действия
Генералният секретар на ЕКП, Естер Линч, коментира ситуацията с думите: „Почивката със семейството или приятелите е важна за нашето физическо и психическо здраве и е основна част от европейския социален договор. След усилена работа през цялата година, това е най-малкото, което работещите хора би трябвало да могат да очакват да си позволят.“
Тя подчертава, че тези данни показват „извънредна ситуация с качествени работни места“ и разпадане на социалния договор вследствие на нарастващото икономическо неравенство. „Не е изненадващо, че все повече хора не могат да си позволят почивка, когато в същото време дивидентите се увеличиха до 13 пъти по-бързо от заплатите на хората, а главните изпълнителни директори си плащаха над 100 пъти повече от средностатистическия работник,“ заяви Линч.
ЕКП призовава националните правителства да приложат изцяло Директивата за минимални работни заплати и Европейската комисия да гарантира, че очакваният тази година Пакет за качествени работни места включва законодателство за възстановяване на икономическия баланс.
Минималната работна заплата в България: Търсене на консенсус
На 4 юли социалният министър Борислав Гуцанов проведе среща със социалните партньори, на която обсъдиха транспонирането на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС. Министърът изтъкна, че минималната заплата не може да бъде по-ниска от достигнатото вече ниво от 1077 лева.
Гуцанов посочи, че при определянето на нейната стойност трябва да има баланс – тя трябва да обезпечава минималния жизнен стандарт, но и да отговаря на изработеното. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ще действа като медиатор в преговорите между синдикатите и работодателите, като ще положи „всички усилия да има пълно разбирателство по темата, а не да се налага силово решение.“
