Всеки пети пенсионер в България живее в тежки материални лишения, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Това означава, че се лишават от поне 7 от общо 13 основни неща, които са необходими за нормален живот. Сред тях са домакинството да посрещне неочакван разход, да отиде за една седмица през годината на почивка, да си позволи да яде месо през ден и да отоплява достатъчно дома си.
Като цяло за страните от ЕС само 5,5% от хората на възраст над 65 години живеят в тежки материални лишения, докато в България делъг на тези хора е 21 на сто. Причината за това е, че повечето хора на тази възраст имат гарантирани доходи под формата на пенсии и в другите държави това е достатъчно, за да водят нормален живот. Само в Румъния ситуацията е по-зле, отколкото при нас, като там 23,7% от хората над 65 години живеят в тежки материални лишения. В Гърция 12,3% от хората над 65 години живеят в лишения. Във всички останали държави от ЕС делът на тези хора е много по-малък, например в Естония е само 2,9 на сто.
Ако погледнем всички възрастови групи, а не само тези над 65 години се оказва, че в България 16,6% от хората живеят в тежки материални лишения. Като при жените 17,6% изпитват големи лишения, а при мъжете – 15,5%. Българските жени живеят в изключително голяма бедност спрямо икономически по-развитите страни. Само в Румъния положението на жените е по-зле като там 21,2% от дамите живеят в тежки материални лишения. За сравнение средно за страните от ЕС само 7,2% от жените изпитват големи лишения, а в Словения делът на тези жени е само 2,1 на сто.
През последните години делът на хората, които живеят в материални лишения, намалява както в България, така и в страните от ЕС като цяло. Въпреки това винаги делът на жените, които живеят в лишения, е по-голям от този на мъжете. Средно за страните от ЕС за период от осем години делът на мъжете е намалял от 9,1% на 6,5%, докато делът за жените е спаднал от 10,2% на 7,2%. При мъжете делът на живеещите в лишения намалява с 2,6 процентни пункта, а жените с 3 процентни пункта.
Жените по-често остават без пари от мъжете, показват още данните на Евростат. През последните години в страните от ЕС нараства способността и на мъжете, и на жените си да си позволяват малки лични разходи всяка седмица. За период от осем години делът на мъжете, които не могат да си позволят да похарчат малка сума пари за себе си всяка седмица, е намалял от 14,4% на 10,3%, докато при жените намалението е от 17,7% на 12,8%.
По отношение на образованието има съществени разлики между мъжете и жените, но те намаляват през годините, показват данните на Евростат. При жените с висше образование 40,7% са завършили специалност в областта на изкуствата и хуманитарните науки, както и в областта на здравеопазването и социалните грижи. Интересите на мъжете по-често са към точните науки. 42,4% от мъжете в страните от ЕС са завършили наука, технологии, инженерство или математика. Но през годините делъг на жените, които завършват точни науки, нараства. В резултат и все повече жени работят в сферата на информационните технологии. Преди 10 години на всяка жена в информационните технологии е имало по петима мъже. Сега на всяка жена се падат по 4,15 мъже. Общо за страните от ЕС в информационните технологии работят 7,89 млн. мъже и 1,9 млн. жени.
Най-голямата разлика между половете е по отношение на работата на непълно работно време. Жените с непълно работно време са с над 20 на сто повече от мъжете. Докато полагането на грижи за човек от семейството остава основна причина за работа на непълно работно време сред жените, образованието се превръща във втората най-важна причина за мъжете. Делът на мъжете, които казват, че “не са намерили работа на пълен работен ден”, е 26%, а при жените този дял е 18,2%. Продължаване на образованието като пречка за работа на пълен работен ден нараства до 19,3% от мъжете и до 8% от жените. Същевременно полагането на грижи за човек от семейството като причина за работа на непълно работно време нараства до 27,2% при жените и до 6,8% при мъжете.
