„Прокуратурата ще проверява неудобните министри по заръка на Делян Пеевски“, написа във Facebook служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов. Така българската политика получи поредния епизод от добре познатия сериал „Кой кого разследва“, в който героите се сменят, но сюжетът остава един и същ.
Янкулов твърди, че държавното обвинение е готово да проверява министри, които се оказват неудобни както за собственото му ръководство, така и за Пеевски. В България това вече звучи почти като институционален модел – когато политик подаде сигнал, прокуратурата получава нова сюжетна линия.
Поводът е съобщение на формацията „ДПС – Ново начало“, според което Делян Пеевски е подал сигнал до прокуратурата срещу служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев. Според сигнала той е упражнявал натиск върху професионалния състав на МВР. Софийската градска прокуратура трябва да установи дали има връзки между Дечев, бившата прокурорка Теодора Георгиева и самия Янкулов.
С други думи – сигнал срещу министър, министър срещу прокуратурата, прокуратурата срещу… вероятно следващия сигнал. За българската политика това е почти традиционна административна процедура.
Интересното е, че името на Пеевски от години неизменно се появява в подобни политико-прокурорски сюжети. Според данни от международни доклади, включително на Държавния департамент на САЩ, през 2021 г. той беше санкциониран по закона „Магнитски“ заради твърдения за корупция и влияние върху институции. Пеевски многократно отрича обвиненията, но политическата му биография очевидно продължава да генерира нови скандали със скоростта на пресконференция.
Самият Янкулов използва случая, за да напомни за това, което той нарича „слонът в стаята“ на българското правосъдие – липсата на реална професионална и обществена легитимност на фактическия главен прокурор и на системата като цяло. Според него именно този проблем стои в основата на постоянните институционални конфликти.
Министърът припомни и решенията на Пленума на Висшия съдебен съвет и Прокурорската колегия, свързани с предложението му за избор на нов временно изпълняващ функциите главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов, който вече почти три години изпълнява тази роля. В българската система „временно“ очевидно е дума с доста еластично значение.
Според Янкулов в системата има хора, които започват да говорят и да „рушат стената на мълчанието“. Проблемът е, че в българската политика стените често се рушат само в социалните мрежи, докато реалните институционални реформи се движат със скоростта на заседание без кворум.
И така, докато политиците си разменят сигнали, постове и обвинения, прокуратурата продължава да изглежда като институция, която чака следващия политически сценарий. А българските граждани отново са в ролята на публика в спектакъл, който гледат от десетилетия – само актьорите се сменят, но сюжетът остава удивително същият.
