„Обемът на бедствието в момента е ужасяващ – череши, праскови и кайсии тази година няма да има“, заяви пред bTV съветникът по селско стопанство на президента и бивш земеделски министър Явор Гечев. Причината е резкият спад на температурите след необичайно топлото време през март.
„Температурите достигнаха 27 градуса, овошките цъфнаха преждевременно. След това обаче паднаха до минус 7. Във фаза на цъфтеж растенията са изключително уязвими – много лесно замръзват. Това бедствие буквално попари всичко“, поясни той.
Държавна намеса и нуждата от системен подход
По думите на Гечев подобни щети не могат да бъдат понесени от земеделските стопани самостоятелно – необходима е държавна подкрепа.
„Когато бедствието е с такъв мащаб, държавата трябва да се намеси. Средствата може и да не стигнат, но могат да се осигурят допълнително. Въпросът е да има система за реакция. Рискът не е навсякъде – той е локален, но пораженията са сериозни“, подчерта той.
Гечев предупреди, че липсата на солидарност и подкрепа може да доведе до трайно обезлюдяване на селата и фалит на цели стопанства.
„Не може всеки да се справя сам. Какво става, ако удари градушка? Изчезваш, харчиш спестяванията си, а догодина не можеш да рестартираш като фермер. Видяхме това след чумата по овцете в Ямболско – единици се върнаха към животновъдството“, допълни той.
Време за реална промяна в застраховането
Според Гечев съществуващата застрахователна система не е ефективна при подобни ситуации и е нужна радикална реформа.
„Застрахователите отказват да покриват щети до 20 април, защото рискът е прекалено голям и компаниите губят. Затова трябва да се създадат гаранционни и солидарни фондове“, посочи той.
Гечев обясни, че е участвал в изготвянето на такива механизми в новия Стратегически план за земеделие, по който в момента работи аграрното министерство.
„Това трябва да е взаимоспомагателен фонд – със средства от държавата, от земеделските производители и от ЕС. Така ще има кой да помогне, когато удари бедствие“, заяви той.
Според него е важно да има и форма на застраховка на професионалния риск – така, че един човек да може да продължи да бъде земеделски производител, дори след сериозни природни щети.
